Аравинд Адига, който от дете мечтае за стане писател, е роден в Мадрас през 1974 г. Учи в университетите Колумбия и Окфорд. Бивш кореспондент на Time Magazine за Индия. Публикувал е статии също в издания като Financial Times, The Independent и Sunday Times. В момента живее в Мумбай.
"Белият тигър" е първият му роман и четвъртият дебютен роман, спечелил "Букър" в 40-годишната история на наградата. Адига стана петият индийски автор, носител на "Букър", нареждайки се сред автори като В. С. Найпол, Салман Рушди, Арундати Рой и Киран Десаи.
Романът показва и двете страни на най-населената държава в света - от едната страна е Нова Индия, яхнала невиждания икономически растеж, благодатна почва за агресивно напъпващото консуматорство и разцъфтяващи стокови пазари в модернизиращите се градове. Навсякъде другаде е всекидневната (или старата) Индия, която куца, пъшка, кашля и храчи.
Близо 30 милиона души живеят в постоянна несигурност за прехраната си и са готови да се избиват помежду си. Острият като бръснач поглед на Адига рисува тези две Индии с дълбоко познаване и мрачна ирония. Той показва какво се случва, когато обитателите на едната страна се смесят и сблъскат с тези от другата.
Главният герой на романа, Балрам Халваи, нарича себе си "самоук предприемач". Романът е построен като неговото писмо-изповед към китайския премиер, който е на посещение в Бангалор, за да проучва възможностите за бизнес партньорства. "Сигурно е, сър - пише героят, - че вие китайците сте доста по-напред от нас във всяко едно отношение с изключение на това, че нямате предприемачи. А нашата нация няма питейна вода, електричество, съдебна система, обществен транспорт, елементарна хигиена, дисциплина, чест и точност - но има предприемачи. Стотици хиляди предприемачи."
В седем последователни нощи Балрам описва в писмото собствения си генезис. Неговият глас е увлекателен - саркастичен и забавен, той описва множеството несправедливости на модерното индийско общество - на места с балансиран хумор, а другаде с истинска ярост. Ако сте имали идилична представа за Индия като за духовна люлка, обитавана от добри и наивни като деца хора, този роман ще я помете. При всички положения "Белият тигър" е забележително художествено произведение.
