С главата надолу

Правилата са създадени, за да се нарушават...

Актриса Ардит Лоу е холивудска икона, печелила Оскар. Красива на шейсет и две, тя е въплъщение на блясъка и уважавана от всички актриса. Но успехът ѝ има прекалено висока цена: дъщеря ѝ, Морган, на трийсет и осем години, все още я обвинява, че винаги е поставяла на първо място кариерата си, а не майчинството. Морган е преуспяващ пластичен хирург в Ню Йорк, а майка ѝ живее в Бел Еър.

Ардит остава сама, когато Морган е на седем, след като неверният ѝ съпруг загива в катастрофа. През последните години тя има спокойна връзка с актьора Бил Уест. Но удобният ѝ живот се обръща наопаки, когато ѝ изпращат помощник, Джош Грей, докато Бил е на снимки в Лондон. Грубоватият Джош е пълна противоположност на това, с което Ардит е свикнала, но неочаквана трагедия ги сближава и събужда в нея объркани чувства към младия мъж.

В Ню Йорк Морган се влюбва в световноизвестния журналист Бен Райън. Макар и с повече от двайсет години по-възрастен от нея, Бен е хубав, чаровен и не по-малко влюбен. Но когато добре подготвен план за изнудване поставя кариерата му и връзката им в опасност, Морган не знае към кого да се обърне. Вероятно към... майка си? Всяка от двете жени има необичайна връзка и те предпазливо се сближават една с друга, опитват да забравят миналото и да се радват на бъдещето.

Един трогателен роман за трудните взаимоотношения между майка и дъщеря, които трябва да намерят начин да следват сърцата си. В С главата надолу Даниел Стийл ни разказва една незабравима история за смелия избор, втория шанс и надеждата за утре.

"Върволицата лимузини се виеше по частния път на хотел Бевърли Хилтън с бързината на охлюв, за да остави кинозвезди, продуценти, режисьори, начинаещи звездички и съвсем неизвестни, които отчаяно копнееха да бъдат забелязани на една от най-бляскавите холивудски церемонии, наградите Златен глобус, които отстъпваха само на Оскарите.

На шейсет и две, Ардит Лоу, една от най-популярните актриси през последните четиресет години, вече бе спечелила три Златни глобуса и два от мечтаните Оскари. Тя никога не пропускаше тази официална вечер, не само за да уважи колегите си, но и да се покаже. Това просто трябваше да бъде направено. Очакваше се, а и беше задължително, ако искаш да продължиш да работиш. А лицето ти трябваше да изглежда страшно добре. В противен случай бе по-разумно да не се появяваш. Ардит беше прочута с разнообразието и дълбочините на ролите, които приемаше, както и с качеството на филмите, в които играеше. От време на време приемаше по някоя по-дребна роля, ако възбудеше интереса ѝ, но като правило, приемаше само главни и важни роли. Беше изключителна актриса с невероятен талант и заслужена репутация. Подбираше ролите си внимателно. Искаше да участва във филми с дълбочина, а подобни роли не се намираха лесно след определена възраст. Тя изглеждаше впечатляващо добре за годините си. На шейсет и две, бе все още красива и, за разлика от почти всяка друга актриса в Холивуд, не се беше подлагала на пластични операции. Предпочиташе да запази естествения си вид и разчиташе на гримьорите на снимачната площадка да коригират необходимото. И никога не се страхуваше да приеме роля, ако се налагаше да се състари специално за нея.

Ардит харесваше предизвикателни роли, които изискваха от нея максимален професионализъм. Отхвърляше повечето лесни, но през последните две години не бе получавала сериозни предложения. Никой не смееше да ѝ се обади за малка роля, а продуцентите знаеха, че агентът ѝ, Джо Ричи, щеше да я откаже още преди да ѝ съобщи за нея. Но след като Ардит навърши шейсет, за нея вече нямаше подходящи роли. Тя непрестанно четеше сценарии, но не бе попадала на нищо, което да иска да изиграе. Високите ѝ стандарти и перфекционизъм ѝ бяха изградили репутацията на примадона и актриса, трудна за сътрудничество, което не беше съвсем вярно. Тя беше изключително отдадена на работата си и изискваше много и от себе си, и от всички, с които работеше. От време на време, когато хората се издънваха, след четиресет години бляскава кариера и продуценти, които биха направили почти всичко, за да я видят щастлива, се случваха редки, но запомнящи се избухвания от нейна страна, подкрепящи твърдението, че е примадона. Всъщност Ардит беше върховна професионалистка и истинска звезда. Не ставаше дума за его, а по-скоро за стремеж към перфекционизъм в работата за всяка роля. Мразеше мързеливи актьори, тъпаци и лъжливи лекета. Беше вярна на себе си и високите си стандарти във всяко отношение, честна жена и велика актриса, а не примадона, независимо какво говореха хората, които дори не я познаваха. Кариерата ѝ беше нещо важно, което осмисляше живота ѝ. През последните две години работата ѝ липсваше, но тя предпочиташе безделието пред роли във второкласни филми. Чакаше да се появи подходящо предложение и знаеше, че това ще стане рано или късно. А междувременно, четеше всяка книга и сценарий, които ѝ попадаха.

Личният ѝ живот винаги бе оставал на второ място след кариерата и все още беше така. Имаше една дъщеря от осемгодишния си брак с един от най-големите холивудски продуценти, Джон Уокър. Бяха могъща двойка и бяха направили няколко филма заедно, които се превърнаха в легендарни хитове и подпомогнаха кариерите им. В началото на съзидателния им, но бурен брак, се бе родила и единствената им дъщеря, Морган, която сега бе на трийсет и осем и работеше като пластичен хирург в Ню Йорк.

Морган бе избягвала холивудската сцена през целия си живот и избра медицината като вълнуваща и разумна алтернатива. Подхождаше ѝ. Стана партньор в преуспяваща клиника, която се управляваше от двама старши партньори, които работеха заедно от години. Единият наближаваше пенсия, а другият се трудеше неуморно. Морган беше единствената жена, която някога бяха канили да се присъедини към тях. Единият от старшите партньори също така преподаваше в медицинския факултет на Колумбийския университет. Стандартите в клиниката бяха изключително високи.

Сега на Ардит ѝ се искаше да бе прекарвала повече време с дъщеря си, когато тя беше малка, но собствената ѝ кариера бе на върха тогава и тя често пътуваше по снимки и бе далеч от Морган. И никога не го отричаше. Беше пропуснала всички важни моменти в живота на дъщеря си – училищните пиеси, първия ѝ бал, първия път, когато сърцето ѝ бе разбито, и много рождени дни. Невъзможно беше сега да навакса с всичко това. Измъчваше я силно чувство за вина, но нямаше как да компенсира единственото си дете, нито да промени миналото. Двете жени бяха съвсем различни. Морган уважаваше кариерата на майка си, но никога не ѝ се беше радвала, а разликите в характерите им бяха почти невъзможни за превъзмогване. Говореха често, от уважение една към друга и по задължение, но имаха еднакво мнение по твърде малко въпроси. Морган имаше смътни спомени за баща си, който бе починал, когато тя беше на седем годинки. Около смъртта на баща си помнеше някакъв скандал, който я бе притеснявал в продължение на години."
Из книгата

Даниел Стийл е американска писателка, автор на множество бестселъри в жанра любовен роман. Според данните от 2005 година авторката е продала повече от 550 милиона копия от своите книги. Романите ѝ успяват да се задържат в списъка на най-продаваните книги на New York Times 390 последователни седмици. Творбите на Стийл са преведени на повече от 35 езика в 48 страни по света, като голяма част от тях са екранизирани. Те са фокусирани основно върху кризисните ситуации, които заплашват семейството или любовните отношения. Едни от най-четените ѝ произведения са романите Дар, Белезите на времето и Сестри. Стийл се нарежда сред най-големите имена в драматичната литература и до днес!

Даниел Фернандес Доминик Шейлин-Стийл е родена на 14 август 1947 година в Ню Йорк в заможно семейство. Средното си образование бъдещата писателка получава през 1963 година във Франция. Тя учи дизайн, след което се постъпва в университета в Ню Йорк. През 1965, още студентка, 18-годишната Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Първият си роман започва да пише още в университета. След дипломирането си през 1968 година се ражда първото дете на Даниел - Беатрис. Стийл започва работа като копирайтър в една рекламна агенция. Клиентите на агенцията са много доволни от нейните проекти, дори един от тях я съветва да се заеме сериозно с писателска дейност. Девет години след брака отношенията между Даниел и съпруга ѝ се влошават и семейството се разделя през 1974 година. Една година преди това на бял свят се появява първият роман на писателката Завръщане у дома. Сюжетната линия на книгата се върти около семейните ценности, исторически събития и сложната съдба на главните герои. Скоро след това писателката се омъжва за Дани Зугелдер, но бракът им бързо се разпада. Третият брак на Даниел е с бившия наркоман Уйлиям Тот, от когото авторката има син - Николас. Скоро след това те се развеждат и Даниел печели попечителство над детето. Тези събития и опитът, който натрупва са в основата на следващите ѝ два романа. В "Страстно обещание" главната героиня се влюбва в наркоман. В Спомен писателката описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си, който е наркоман. През 1980 година се появява романът Сезон на страстта, а три години по-късно излиза книгата Смелостта да обичаш. Даниел се омъжва за четвърти път през 1981 година за писателя Джон Трейна, с когото впоследствие имат 5 деца. Авторката винаги се е опитваше да прекарва повече време с децата си, поради което пишеше предимно нощем и спеше по четири часа. През този период Стил написва Ударите на сърцето, Радост и болка, Отвличане, Катастрофа и други.

През 1997 година се случва голяма трагедия в семейството на Стийл - самоубива се синът на писателката Николас. В негова памет авторката написва книгата "Неговата ярка светлина" (1998 г.). Петият съпруг на Даниел е Том Перкинс - финансист от Силиконовата долина. През 1999 година, след по-малко от две години бракът им приключва. Впоследствие писателката признава, че романа си "Клон и аз" е посветен на него. Романът "Без драскотина" се появява през 2000 година и проследява на пръв поглед блестящия светски живот на известната телевизионна журналистка Мади и собственика на телевизионна мрежа Джак, обаче зад затворените врати на богатият им дом се крият мрачни тайни и ниски страсти. Година по-късно е публикуван романът Целувката, който представлява едно дълго пътуване към отчаянието и надеждата, към света на болката и възкръсването. Следващите ѝ романи Съпруга на конци (2002 г.) и Развод (2003 г.) печелят сърцата на хората и макар писателката да е недолюбвана от критиката, нейните книги се харесват на читателите и тя не спира да твори. Така през 2004 година ексцентричният свят на модата се среща със строгия свят на бизнеса в една история за любовта в романа Втори шанс. През 2009 година Стийл създава романа Невинни лъжи, който проследява драматичната история на една жена, която успява да се освободи от капана на маниакалната любов. Сред късните творби на авторката се отнасят и романите Предателство (2012 г.), Майчин грях (2012 г.), Игри на власт (2015 г.) и други.

Към днешна дата Даниел Стийл живее в Сан Франциско, но често пътува до Франция, където обича да си почива няколко месеца в годината в плажна къща, в близост до Сен Тропе.