Биография на моите филми - част 1

"Световната история на киното слави чехословашката Нова вълна (чешкото чудо) на 60^-те, хвали полската филмова школа, признава охотно приноса на унгарското кино, а от петнайсетина години румънската Нова вълна е все така на мода. Българското кино все още го няма на световната, на европейската, пък даже и на източноевропейската карта. А то, особено онова на 70^-те, на Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов, Методи Андонов, Едуард Захариев, Людмил Кирков, Иван Андонов, Борислав Шаралиев и още, и още, си е свършило работата и очаква своето международно разпознаване, признание и подобаващо място между големите източноевропейски кинематографии.

Но за да се случи това разпознаване в световен план, следва да се върнем към великото време на българското кино аналитично и исторически, от една вече достатъчна времева дистанция, способна да отсее зърното от плявата.

Не познавам по-проникновен, сложен и умен разрез изотвътре на соца от предприетия от Георги Дюлгеров в Авантаж. В него убийствената критика спрямо соца като ендемична култура на лъжата и фалша съжителства със съпричастие и милост към малкия голям човек, който играе и се надиграва със системата, понякога ѝсе изплъзва, по-често се оказва неин съучастник, но през цялото време се бори за своя дял щастие, за своето място под слънцето, за своята автентична главна роля във филма на живота си, схванат и като дар, и като неспирно прослушване.

Книгата на най-големия от най-българското време на киното ни - Георги Дюлгеров - предоставя безценните биографии отвътре на неговите филми. За да разберем как се е стигнало до величието на Авантаж и Мера според мера, следва да проникнем в генезиса и процеса на израстване и търсене на този велик майстор."
Доц. Димитър Камбуров

Още информация за неговите филми може да прочетете в Биография на моите филми - част 2.

Георги Дюлгеров е роден на 30 септември 1943 г. в Бургас. Завършва Института по кинематография Герасимов (ВГИК) в Москва. Повече от 20 г. работи в СИФ - Бояна, а след 1991 г. е бил началник на Армейския аудиовизуален център, преподавател по кинорежисура и ръководител на клас в НАТФИЗ. Професор е от 1999 г. Филмите му Лагерът, Мера според мера, Авантаж, Трампа и други са сред най-добрите постижения в историята на българското кино. След промените снима Черната лястовица, Лейди Зи, Козелът, Буферна зона. Носител е на Сребърна мечка за режисура от Берлинале '78 (за Авантаж), на приза Златен рицар от Палермо '86 (за Нешка Робева и нейните момичета), Голямата награда от Международния кинофестивал в Сараево (за Лейди Зи, 2005) и други. Член е на Европейската филмова академия. Почетен професор на Нов български университет.

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg