Първа глава
Мъдрост и безумие
Придобиване мъдрост стои по-високо от рубини.
Йов 28:18
Страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум.
Йов 28:28
Начало на мъдростта е страхът Господен.
Пс. 110:10
Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш и печалбата от нея е повече, отколкото от злато.
Пр. 3:13,14
Мъдрите ще наследят слава, а глупците - безславие.
Пр. 3:35
Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър.
Пр. 6:6
По-добре знание, нежели отбор злато.
Пр. 8:10
Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне; дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. Начало на мъдростта е страхът Господен и познаването Светаго е разум.
Пр. 9:8-10
Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си.
Пр. 10:1
За глупеца да върши нещо престъпно е като забава, а на разумния човек е свойствена мъдростта.
Пр. 10:23
Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.
Пр. 11:12
Дето няма управа, народът отпада, а дето има много съветници, благоденствува.
Пр. 11:14
Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но - безразсъдна.
Пр. 11:22
Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение - глупав е.
Пр. 12:1
Пътят на глупавия е прав в неговите очи; но който слуша съвет - той е мъдър.
Пр. 12:15
Глупавият веднага ще изкаже гнева си, а благоразумният скрива оскърблението.
Пр. 12:16
Празнословец ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцелява.
Пр. 12:18
Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост.
Пр. 12:23
Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша.
Пр. 13:1
Мъдростта е с ония, които се съветват.
Пр. 13:10
Учението на мъдрия е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
Пр. 13:15
Добрият разум доставя приятност, а пътят на беззаконните е жесток.
Пр. 13:16
Всеки благоразумен работи със знание, а глупавият изтъква глупост.
Пр. 13:17
Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати.
Пр. 13:21
В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.
Пр. 14:3
Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.
Пр. 14:7
Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.
Пр. 14:8
Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.
Пр. 14:15
Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.
Пр. 14:16
Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
Пр. 14:18
Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.
Пр. 14:24
Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
Пр. 14:27
На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват.
Пр. 15:2
Глупав нехае към бащината си поука, а който слуша изобличение, - благоразумен е.
Пр. 15:5
На мъдри устата знание разнасят, но сърцето на глупавите не върши това.
Пр. 15:7
Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите.
Пр. 15:12
На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят.
Пр. 15:14
Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си.
Пр. 15:20
За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път.
Пр. 15:21
Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва.
Пр. 15:31
Който отхвъря поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива.
Пр. 15:32
Страхът Господен учи на мъдрост.
Пр. 15:33
Да придобиеш мъдрост е много по-добре, нежели злато, и да придобиеш разум е по за предпочитане от отбор сребро.
Пр. 16:16
Разумът за ония, които го имат, е извор на живот, а учеността на глупавите е глупост.
Пр. 16:22
Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му.
Пр. 16:23
Разумен раб господарува с разпътен син.
Пр. 17:2
На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.
Пр. 17:10
По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.
Пр. 17:12
За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост - той няма разум.
Пр. 17:16
Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.
Пр. 17:18
Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
Пр. 17:21
Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.
Пр. 17:24
Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.
Пр. 17:25
Разумният е въздържан в думите си, а благоразумният е хладнокръвен.
Пр. 17:27
И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.
Пр. 17:28
Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.
Пр. 18:2
Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.
Пр. 18:4
Устата на глупавия води към свада, и думите му предизвикват бой.
Пр. 18:6
Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му.
Пр. 18:7
Който дава отговор, преди да е изслушал - глупав е, и срам за него.
Пр. 18:14
Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание.
Пр. 18:16
Глупостта на човека изкривява пътя му, а сърцето му негодува против Господа.
Пр. 19:3
Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, намира добро.
Пр. 19:8
На глупец не прилича разкош, още повече на роб - да господарува над князе.
Пр. 19:10
Глупав син е съкрушение за баща си.
Пр. 19:13
Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър.
Пр. 19:20
Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката.
Пр. 19:25
Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.
Пр. 20:3
Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.
Пр. 20:15
Човек, който се е отбил от пътя на разума, ще се настани в събранието на мъртъвците.
Пр. 21:16
Когато наказват кощунника, простият става мъдър; и когато мъдрия вразумяват, той придобива знание.
Пр. 21:11
Ценно съкровище и тлъстина има в къщата на мъдрия, а глупавият човек ги разпилява.
Пр. 21:20
Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.
Пр. 22:3
Насочи сърцето си към учение и ушите си - към умни думи.
Пр. 23:12
С мъдрост се къща урежда и с разум се укрепва.
Пр. 24:3
Мъдър човек е силен, и разумен човек укрепява силата си.
Пр. 24:5
Мъдростта е твърде висока за глупавия.
Пр. 24:7
Мъдър изобличител за внимателно ухо е като златна обеца и украшение от чисто злато.
Пр. 25:12
Бич - за кон, юзда - за осел, а тояга - за глупци.
Пр. 26:3
Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен нему.
Пр. 26:4
Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да се не помисли за мъдър.
Пр. 26:5
Който дава устна поръка на глупец, подрязва нозете си, търпи неприятност.
Пр. 26:6
Както кривят нозете у хромия, тъй и притчата куца в устата на глупци.
Каквото е оня, който туря в прашка безценен камък, такова е и оня, който дава чест на глупец.
Пр. 26:8
Каквото е бодил в ръката на пияница, такова е притча в устата на глупци.
Пр. 26:9
Както псе се връща на бълвоча си, тъй глупец повтаря своята глупост.
Пр. 26:11
Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия.
Пр. 27:3
Грухай с черясло* глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него.
Пр. 27:22
Който се надява на себе си, е глупав; а който постъпва мъдро, ще бъде спасен.
Пр. 28:26
Човек, който обича мъдрост, радва баща си; а който се събира с блудници, имот разпилява.
Пр. 29:3
Развратните човеци бунтуват града, а мъдрите усмиряват бунта.
Пр. 29:8
Умен човек, като се съди с глупав човек, сърди ли се, или се смее, - няма покой.
Пр. 29:9
Ето четири малки на земята, но те са по-мъдри от мъдрите: мравките - народ несилен, но лете си приготвят храната; хирогрилите - народ слаб, но правят къщите си на скала; скакалците цар нямат, но излизат всички стройно; паякът с щипалки се залавя, но се намира в царските палати.
Пр. 30:24-28
Голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание - трупа тъга.
Еклисиаст 1:18
Предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината.
Еклисиаст 2:13
Мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат.
Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.
Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща.
Еклисиаст 9:16-18
Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни.
Еклисиаст 5:3
По-добре беден, но умен момък, нежели стар, ала неразумен цар, който не умее да приема съвети.
Еклисиаст 4:13
Мъртви мухи развалят и овоняват благовонното масло на мировареца: същото прави една малка глупост на уважаван човек за неговата мъдрост и чест.
Еклисиаст 10:1
По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига смисъл, и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.
Еклисиаст 10:3
Думите на мъдреците са като остени, и като забити гвоздеи са техните изречения, дадени от единия Пастир.
Еклисиаст 12:11
А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
Иаков 3:17
Рейтинг: 7.25 / 4 гласа 
