В основата на египетската писменост лежи родилата се от рисунката пиктография. От нея води началото си йероглифната писменост. Йероглифната писменост възникнала на границата между четвърто и трето хил. пр. Р. Хр. и просъществувала до IV в. сл. Р. Хр., като дала живот на други два вида писменост: йератика и демотика. Йератиката - скорописен вид писменост - се появява през III хил. пр. Р. Хр., а демотиката - съчетание на скоропис с принципи на стенографията - през VII в. пр. Р. Хр.
Интересът към египетската писменост датира от Античността. Още Херодот отбелязва, че египтяните имали два вида писменост - свещена и народна. Плутарх разглежда йероглификата като символична, но съобщава, че египтяните имали азбука от 25 знака. Климент Александрийски споменава три вида писменост: йероглифика - свещени писмена, изсечени върху камък; йератика - свещена писменост от жреческите свитъци; епистолографика - писменост за ежедневна употреба.
Определена роля върху опитите за разчитане на египетската писменост изиграл трактатът на египетския жрец Хораполон "Йероглифика" (IV в. сл. Хр.), който тълкувал йероглифите като символични знаци, макар че по всяка вероятност умеел да чете египетските писмена, тъй като правилно е определил значението на йероглифите.
Най-напред А. Кирхер разбира значението на коптския език, но опитите му да разчете египетските йероглифи не се увенчават с успех...
Границите на Древен Египет били очертани от самата природа. "Египет е дар на Нил", писал бащата на историята Херодот. Територията, в която в продължение на хилядолетия цъфтяла една от най-древните цивилизации, представлява оазис по протежението на Долината: от труднопроходимите първи прагове на юг, до Средиземно море на север. Отстрани оазисът е обграден от "чуждите" пустинни възвишения - на запад Либийската пустиня, а на изток Арабската, или Източната пустиня. Затворена по такъв начин от самата природа, египетската цивилизация била по-обособена от останалите страни на Стария свят.
Летописното египетско царство възникнало няколко столетия около началото на трето хил. пр. Хр. На базата на административното деление (Горен, или Южен, и Долен, или Северен Египет), на царската корона (съставена от две корони, олицетворяващи Севера и Юга), на държавните учреждения, на титлата на владетеля (цар на Горната и на Долната земя) немският египтолог Курт Зете изгради хипотезата, че някога двете части били самостоятелни царства, които се обединили, но запазили известна самостоятелност. Все още обаче липсва по-убедителен доказателствен материал както за тяхното самостоятелно съществуване, така и за покоряването на едното от другото.
