"Въведение
Това е една история за теб. Тя разказва за това кой си и как си се появил. Това е твоята индивидуална история, защото житейският ти път, твоето съществуване, е уникално - както и на всеки друг човек, който някога е живял. Това е и нашата колективна история, защото като посланик на човешкия вид ти си едновременно типичен и изключителен. Въпреки различията всички ние сме забележително свързани, а родословното ни дърво се шири, криволичи и ни най-малко не прилича на дърво; ние сме плодовете му.
Съществували са общо около 107 милиарда човеци, макар че това число зависи от това кога точно ще започнем да броим. Всички те и ние сме близки братовчеди, тъй като нашият вид има един и същ - африкански - произход. Уви, не разполагаме с нужния език, за да опишем какво всъщност означава това. То не означава например съществуването на една-единствена двойка родители, хипотетичните Адам и Ева. Когато мислим за семейства и родове, генеалогия и предци, нека се опитаме да мислим за дълбокото минало по същия начин. Кои са моите предци? Може би сте предшествани от проста, традиционна семейна структура или - както е при мен - от симпатичен хаос с оплетени взаимоотношения, подобно на стари кабели в чекмедже. Но независимо как точно изглежда, миналото на всеки човек рано или късно се заплита.
Всички ние имаме двама родители, които са имали двама родители, а всички те са имали двама родители, и така нататък - продължавайте така до последния път, когато Англия е била завладяна, и ще се уверите, че удвояването на всяко поколение води до увеличаването на хората, живели някога, с милиарди. Истината е, че нашите родословия се сгъват сами по себе си, клоните се извиват назад и всички ние, които някога сме живели, сме се оплели в мрежа от потомци. Достатъчно е да се върнем само няколко десетки века назад, за да видим, че повечето от седемте милиарда души, които живеят днес, са произлезли от шепа хора, колкото е населението на едно селце.
Историята е всичко това, което сме записали. От хиляди години рисуваме, издълбаваме, изписваме и разказваме историите на нашето минало и настояще в опитите си да разберем кои сме и как сме се появили. По общо мнение историята започва с появата на писмеността. Времето преди това наричаме праистория - нещата, които са се случили, преди да можем да ги запишем. Нека набързо се ориентираме във времето: животът на Земята съществува от около 3,9 милиарда години, видът Хомо сапиенс, към който принадлежим, се е появил преди едва 300 хиляди години - доколкото знаем, в Източна и Северна Африка, - а писмеността - преди около 6 хиляди години в Месопотамия, някъде в района, който сега наричаме Близък изток.
За сравнение: книгата, която държите в ръцете си, съдържа около 111 хиляди думи, или 660 хиляди знака, включително интервалите. Ако продължителността на съществуването на живота на Земята се представи като съдържанието на тази книга, всеки символ, включително интервалите, представлява около 5909 години. Продължителността на живота на анатомично съвременните хора на Земята съответства точно на:... дължината на тази фраза.
Времето, в което записваме историята си, е еволюционно еквивалентно на един мах на крилата в живота на птица, еквивалентно на един символ, на точката в края на това изречение.
А колко оскъдна е тази история! Документи изчезват, разпадат се и се разлагат, похабени от времето, разядени от насекоми и бактерии, унищожени, скрити, забулени или преработени. И всичко това - преди дори да сме поставили под въпрос обективността на историческите сведения. Ние не можем да стигнем до категорично съгласие дори за това какво се е случило през последното десетилетие. Вестниците публикуват истории с твърдо установени пристрастия. Камерите записват образи и сцени, режисирани от хора, и показват само това, което преминава пред обектива - често без контекст. Самите хора са ужасно ненадеждни свидетели на обективната реалност.
Точните детайли на събитията от 11 септември 2001 г., когато бяха разрушени кулите на Световния търговски център, вероятно ще останат неясни поради противоречивите свидетелства на очевидци и хаоса, породен от ужаса. Свидетелските показания в съдилищата са известни със своята ненадеждност и винаги са обект на щателна проверка. Ако се върнем векове назад, няма да намерим доказателства дори за съществуването на Иисус Христос - вероятно най-влиятелния човек в историята. Повечето от разказите за живота му са написани в десетилетията след смъртта му от хора, които никога не са го срещали. В днешни времена бихме се усъмнили сериозно в тях, ако ни бяха представени като исторически доказателства. Дори разказите, на които християните се уповават - евангелията, - са непоследователни и необратимо променени с течение на времето.
Това не означава, че омаловажаваме изучаването на историята (нито на християнството), а единствено че голяма част от миналото остава забулено в мъгла. Доскоро то е било описвано предимно в религиозни текстове, в документи от търговски сделки и в аналите на кралските родове. В днешно време имаме противоположния проблем - твърде много информация, която трудно подлежи на синтез и подредба. При всяка покупка, която правите онлайн, и при всяко търсене в интернет вие доброволно предоставяте информация за себе си, събирана от най-различни компании. Книги, документи, устни разкази, описания, археология, интернет, бази данни, филми, радио, хард дискове, аудио записи... Сглобяваме тези късове и байтове информация, за да реконструираме миналото. А сега и биологията става част от този грандиозен порой от информация.
Цитатът в началото на въведението е единственото споменаване на човека от Дарвин в
Произход на видовете - точно в края, сякаш за да ни подскаже, че ще има продължение. С предложената от него теория за наследяване с изменение в далечното бъдеще би следвало да бъде озарена нашата собствена история."
Из книгата
Рейтинг: 8.00 / 1 глас
