Точки

Жан Портанте е един от най-интересните европейски поети, пишещи на език, различен от техния роден. Всеки език е език в Езика, и всеки език си има сянка или самият той е сянка на друг език. Тези две посоки не се взаимоизключват в стихосбирката му "Точки". Едната стига до вътрешния ритъм на дишане, който силно се различава от видимата си форма, както китът изглежда риба, а е млекопитаещо с бели дробове. Другата намира страха от загубването на езика, но и винаги отново и отново отвоювания език. Думите се изтриват сами още при писането, дишат успоредно в езиците, изменят значенията. Point de depart не е начална точка, а е изчезването на точката. Поетът казва "bougie" на френски, но мисли не "свещ", а "лъжа", италианското "bugia", и там, където читателят очаква светлина, е тъмно. Това битуване между и в езиците у пишещия на френски люксембургски поет от италиански произход носи специфична енергия, като напълно разтърсва познатото.