"В един необичайно топъл октомврийски ден вече по здрач кривнах от оживената улица в централен Лондон и влязох в малкото, ярко осветено магазинче. Спиритизъм предлага широка гама от чудодейни амулети, лечебни кристали, аюрведични тинктури и свръхестествени камъни - достатъчно, за да запълнят цяла каменоломна. Може би се питате какво, по дяволите, търси тук един учен и скептик? Спокойно мога да ви отговоря, че не съм дошъл, за да си купя амулет или ловец на сънища. Вълшебните камъни и другите мистични отломки, с които са осеяни рафтовете, изглеждат неоправдано скъпи, но това, от което магазинът наистина печели (и от което се интересувам), е ясновидството - разгадаване на събитията, които бъдещето е подготвило за нас, или установяването на контакт с другата страна. И няма по-подходящ момент да се осъществи подобен контакт от седмицата преди Хелоуин, когато, както ме информираха, преградата между нашия свят и света на духовете изтънява. Без съмнение служителите щяха да са предрекли момента, в който свивам и влизам в магазина, но за всеки случай все пак звъннах седмица по-рано и си уговорих среща с Пола, една от ясновидките.
Чакайки я да се материализира пред мен, напускайки духовното си убежище (мазето), аз се запровирах нервно между тесните рафтове, като спирах последователно пред всяка витрина, за да прочета комично конкретните надписи. Кървав камък - камък за преодоляване на влияния от типа на електромагнитния стрес. Бронзит - известен е със силата си да отблъсква проклятия. Аметист - предпазва от психични атаки. Ако нещата с Пола тръгнат зле, може да ми потрябва точно той.
Опитите да предскажем бъдещето ни помагат да не се чувстваме напълно подвластни на присъщата му несигурност и да вярваме, че управляваме стремленията си и вземането на важни решения. Предвиждането дори при липса на доказателства е естествено човешко желание - дълбоко вкоренен инстинкт. От хилядолетия използваме странни и ненаучни методи за това - и нито един от тях не изглежда по-надежден от останалите. Обикновено нашите предци са възприемали различните си методи за гадаене като форми на тълкуване на волята на някой бог или богове. Не е случайно, че гадая (глаголът divine), което е упражняване на свръхестествена способност за прозрение, и божествен (прилагателното divine), което означава свързан с Бог или богоподобен - са почти омоними в много езици.
Още през X в.пр.Хр. древните китайци са използвали наръчник за гадаене - Идзин, или Книга на промените, който им е помагал да установят божествената истина. Практикуващият хвърлял многократно стръкове бял равнец (днес обикновено монети), за да генерира случайна серия от шест единици или нули, които след това могат да бъдат превърнати в модел от прекъснати (Ин) или непрекъснати (Ян) линии, известен като хексаграма. Двата еднакво вероятни варианта за всяка от шестте линии означават, че има 26 - или 64 - еднакво вероятни хексаграми, които образуват двоичен код, както е показано на фигура 1 - 1. Всяка хексаграма може да бъде интерпретирана, така че да се направи прогноза или да се предложат бъдещи действия.
Използването на предмети за генериране на произволно число или модел, който след това се тълкува от опитен оракул, е обща тема при много ранни форми на гадаене. Практиките са обединени под общия термин клеромантия, латинизирано съчетание от гръцкото Kleros, което означава жребий (като при хвърляне на жребий), и наставката mancy, която означава гадаене. Клеромантичните методи са сред най-старите форми на гадаене и са възникнали независимо в множество различни култури.
Подобно на Идзин, народите йоруба в Западна Африка практикуват гадаене с Ифа. Бабалавос - жреците на оракула Ифа - хвърлят кола ядки, за да съставят серия от осем прекъснати или непрекъснати линии в поднос, който традиционно се пълни със специално осветен термитен прах. Двоичната система от осем линии образува код, който показва една от 28, или 256
-те тонални поеми, които могат да дадат насоки за бъдещето.
Хвърлянето на жребий, независимо дали става дума за зарове, монети или теглене на сламки, е част и от юдео-християнската традиция. Може би най-известният случай е, че след като не се подчинява на Божията воля и избягва, Иона (самият той пророк, за чиито самоопровергаващи се пророчества ще научим в осма глава) се озовава на борда на кораб, докато в океана се надига буря. В желанието си да разберат кой бог е отговорен за бурята, моряците хвърлят жребий и той показва Иона. Този акт на божествено провидение довежда до изхвърлянето му зад борда, след което е погълнат от голяма риба или кит в зависимост кой е разказвачът на историята.
Друг начин за въвеждане на случайността, необходима за създаване на фактора неведомо-явяване-на-божественото, е генерирането на непредсказуеми конфигурации. Тасеографията (тълкуване с чаени листа) е класически метод, при който до дъно се изпива чаша нефилтриран чай. Листата, които остават по стените и дъното ѝ, образуват конфигурация, която с помощта на богато въображение може да бъде разтълкувана. В наръчника за тълкуване на тасеографа общите символи като стрелки, луни и колела имат различни двусмислени значения (промяна, новина, успех и т.н.), което му позволява да адаптира своите прогнози към това, което смята, че клиентът може да иска да чуе. По-старите версии на подобна практика включват тълкуване по капките, получени от разтопен восък (каромантия / керомантия) или олово (молибдомантия, или леене на куршум).
Един доста по-зловещ начин за генериране на конфигурации за тълкуване е популярен в Гърция, Италия и Месопотамия поне от третото хилядолетие пр.Хр. Харуспицията, или екстиспицията, включва изследване и тълкуване по вътрешностите, особено черния дроб, на жертвени животни - като целта е провокиране буквално на физиологична реакция (gut feeling). Може би най-известният пример за съвет, основан на харуспиция, е даден от гадателя Спурина на римския император Юлий Цезар през 44 г.пр.Хр. След като установява, че бик, който Цезар принася в жертва, уж няма сърце, Спурина отправя към императора преднамерено неясното предупреждение, че животът му ще бъде в опасност през следващите 30 дни. Ако предсказанието не се сбъдне, Спурина би могъл да каже, че това е резултат от повишеното внимание към безопасността му в рисковия период, станало възможно благодарение на предсказанието. Но на трийсетия ден, т.е. на Мартенските иди (15 март), Цезар е убит от сенатори заговорници. Вероятно тъкмо защото предсказанието засяга подобни високопоставени персони, е единственото, увековечено в пиеса на Шекспир, докато всички други, може би по-малко успешни предсказания на Спурина, са мистериозно потънали в мрака на историята. В трета глава ще се върнем отново към това селективно обявяване, благодарение на което само успешните прогнози са достатъчно забележителни, за да бъдат увековечени и да издържат проверката на времето, докато неуспешните се забравят, усилвайки по този начин общото впечатление за успех."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
