Акад. Успенски фокусира вниманието върху завладяването на Йерусалим от персите, обсадата на Константинопол от тях и от аварите, появата на лангобардите в Италия, изиграли ключова роля за позициите на Византия на тези територии, възникването на мюсюлманството, чиято агресивна настъпателна политика довежда до завладяването на Крит и Сицилия.
Преминавайки през управлението на Лъв Исавър и династията му, на Константин Копроним и Никифор I, неподражаемият историк разкрива и причините и принципите, по които се създава темното устройство в империята, гарантиращо военната ѝ сила, както и мащабната законодателна дейност. Описва и знаковите не само за периода, но и за по-нататъшния църковен живот Теодор Студит и Студийския манастир, в който част от монашеските си години прекарва и бъдещият български патриарх Евтимий.
Фьодор Иванович Успенски е руски историк, византолог и археолог. Той е сред най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и културна история на Византия и отчасти на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийският обществен модел се крепи на 3 стълба: селската община, православието и силната императорска власт. Децентрализацията и упадъкът на селската община според Успенски са в основата на упадъка на империята и на нейната гибел.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
