24 More tales you will never forget

Twenty four more remarkable short stories await you in this book - stories that you will never forget, or remember for a long time. Their secret is that each of them touches a string in your heart. Mythological or realistic, classical or modern, these tales will emerge unexpectedly in your mind to experience them again. Some of them will summon smiles, some will bring tears to your eyes, and others will make you want to be in love again.

Фармацевт, банкер, журналист, чертожник, добър певец и музикант - О. Хенри е всичко това. И много повече, тъй като в историята на световната литература остава със славата си на писател-класик. Той е пръв майстор на късия разказ с неочакван край, а изненадващите обрати се срещат както в творчеството му, така и в историята на неговия живот.

Роден е в Грийнсбъро, Северна Каролина, през 1862 г. в семейство на лекар. Кръщелното му име е Уилям Сидни Портър, а О. Хенри се появява по-късно като псевдоним. На крехката възраст от три години, блестящият бъдещ белетрист загубва майка си, която умира от тубеколоза. Затова пък скоро се разбира, че той е наследил нейния артистичен талант. Още от дете, срамежливият Уилям обича да чете и поглъща всичко - от класически произведения до евтини романи. След като завършва основно училище, той започва работа в аптеката на чичо си. По това време вече е общителен и започва да забавлява клиентите с разкази и карикатури, които го правят известен сред местните. Той има око за забавните страни на ежедневието и всички колоритни моменти, на които става свидетел, се превръщат в двигателна сила за бъдещите му разкази.

През март 1882 г. се премества в Тексас, тъй като климатът му е препоръчан за облекчаване на постоянната му кашлица. Две години по-късно здравето му се е подобрило и той е свободен да заема различни длъжности. А към разнообразните дейности, които извършва, се добавя и още една - писането. По това време свири на китара и мандолина и пее в квартета "Hill City Quartet". Запознава се и с бъдещата си съпруга, Атол Естес Роуч, от която има дъщеря. Започва работа като банкер и успоредно с това се съсредоточава върху писането, като издава списанието "Rolling Stone". Статиите и карикатурите, поместени в него, са дело на самия Уилям Портър.

Тогава се случва нещо неочаквано - обвинен е в злоупотреба със средства на банката, в която работи, което всъщност е резултат от технически пропуски в управлението. Ден преди делото, Уилям Портър бяга и се укрива. Когато година по-късно научава, че съпругата му е починала, се предава на властите и е осъден на пет години затвор. Започва да пише емблематичните за него кратки разкази в затвора - това е начинът за него да помогне за издръжката на дъщеря си. Макар че няма категорични доказателства, някои изследователи смятат, че псевдонимът О. Хенри датира от тогава - като производно от инициалите на затвора "Ohio Penitentiary", в който излежава присъдата си, или от името на един от пазачите - Орин Хенри.

Първият разказ е отпечатан 1899 г., като в "затворническият" период са написани поне дванадесет. От този момент нататък, дори след освобождаването му, всичките му блестящи творби са разпознаваеми с псевдонима "O.Хенри". Те имат голям успех и са публикувани в множество сборници и периодични издания, а общият им брой надвишава 600. Герои в разказите му са обикновени хора, но историите се отличават с неочаквания си край. Сред най-известните разкази на О. Хенри са "Подаръкът на влъхвите", "Мебелираната стая" и "Вожда на червенокожите". В тях парадоксални съвпадения и случайности създават непредвидимия сюжет, който оставя читателя изненадан и запленен. Стилът на разказване на О. Хенри с времето се превръща еталон за подражание - не само в литературните произведения от краткия жанр, но и в шоу-бизнеса. Творбите на О. Хенри излизат в 10 сборника. Българският читател може да се запознае с тях с някои сборници като "Шарани на Бродуей. Разкази" , "Тиктак", "Весели разкази" и др.

Сега младият лебед мислеше с радост за патилата, които беше преживял. Благодарение на тях той можеше да оцени още по-добре своето сегашно щастие и всичкото великолепие, което го окръжаваше... Той сам не знаеше какво да прави. Беше много щастлив, ала не можеше да се гордее, защото доброто сърце не познава гордостта. Той си мислеше как го гонеха и му се присмиваха, а сега всички го наричат най-прекрасната от всички прекрасни птици. Дори бъзовият храст свеждаше клоните си право към него, а слънцето светеше тъй топло и приятно! Тогава той размаха криле, изпъна стройната си шия и извика, замаян от радост:
– Да, такова щастие не съм сънувал, когато бях още грозно патенце!

И патето, отритнато от всички заради своята грозота, се превръща в прекрасен лебед, впечатляващ със своята красота. Така завършва приказната история "Грозното патенце" - една от най-популярните произведения на световно известния майстор-разказвач Ханс Кристиан Андерсен. Публикувана през 1842 г., приказката се превръща в истински литературен шедьовър и в неизменен придружител към детството на поколения малчугани по света. А когато родителите влизат в ролята на разказвачи, си припомнят не само своето детство и сюжета на историята, но и забелязват колко важни всъщност са в нея посланията. "Грозното патенце" е сред най-мъдрите литературни разкази за високата цена, която всеки заплаща, щом от другите се откроява и етикет за различност получава. Отразявайки лошото отношенията на хората към различния в общността, историята става една от емблематичните приказки за творчеството на Андерсен. Успява обаче да извоюва не само слава на автора, но да печели и до днес интереса както на деца, така и на възрастни. Именно заради посланията това е така, защото тази приказка е обобщение на честолюбието и мъченичеството, на подлостта и добротата в живота на човека.

Всъщност за самия сюжет на приказката Андерсен използва основни периоди от собствения си живот. Роден на 2 април през 1805 г. в Одензе, Дания, Ханс живее в скромно семейство. Баща му работи като обущар, а майка му като перачка. Въпреки че семейството живее на прага на бедността, бащата смята, че предците им са били с високо обществено положение и фамилията е с благороднически корени. Мъжът обича литературата и не пропуска да запознае детето си с любимото занимание. "Четеше ми пиеси на Уилям Шекспир и Лудвиг Холберг, дори и приказките от "Хиляда и една нощ". Само в такива моменти като тези, аз го виждах весел. Според мен именно в тези моменти се чувстваше истински щастлив", пише Андерсен години по-късно в книгата си „Истинската история за моя живот". Изключително суеверна пък от своя страна, майката запознава малкия си син със света на фолклора. Неприкритата склонност за бягство от реалността, присъстваща по различен начин в характера на всеки от родителите, повлиява до известна степен на малкото им дете и отрано Ханс Кристиан показва въображението си. Започва да прави куклен театър и дори да шие дрехи за куклите си, което много от другите деца определят като "женски интереси". Силната емоционалност у момчето започва да го откроява от връстниците. Страданието му от всякакви видове страхове и наличието на фобии се оказва отлична причина за другите да зачестят подигравките си. Нетрадиционното поведение на Ханс му спечелва врагове сред другите деца и много от тях започват да показват своята нетолерантност, дори с физическа сила срещу необикновеното момче. Въпреки ежедневните трудности, поставени пред малкия Ханс както от бедността, така и от другите деца, момчето не спира да мечтае и да се стреми към осъществяването на желанията. Сред мечтите са кариера на актьор, писател или певец. Оказва се, че момчето има красив сопрано глас. Но именно това, че гласът му е доста тънък се превръща в нов повод за подигравки.

В продължение на дълги години животът на Ханс му предоставя поредица от трудности. В следствие на алкохолната си зависимост, майка му умира през 1833г. Но 17 години преди това, смъртта на съпруга ѝ връхлита семейството изневиделица. Още тогава, едва на 11-годишна възраст, Ханс Кристиан Андерсен спира да ходи на училище и започва работа. В началото се прехранва като чирак, след това като тъкач и шивач,а по-късно работи и в цигарена фабрика. Дори колегите във фабриката започват да се подиграват, когато чуват как момчето си припява и слухът им долавя тънкия му глас. Мечтата за певческа и актьорска кариера обаче продължава да е водеща за Ханс. Вече четиринадесетгодишен, той заминава за Копенхаген с мисълта да осъществи своето желание. Там решава да опита късмета си в Кралския театър. Приет е заради особеността на тембъра си. Вместо подигравки, момчето започва да получава добро отношение от хората. Музикантите Кристоф Вайс и Сибони, както и поетът Фридрих Хьоег Гулдберг, се отнасят много дружелюбно към младия Ханс. Гласът му обаче се променя с възрастта и Андерсен губи мястото в театъра. Но за времето, прекарано там, директорът Йонас Колин се трогва от тъжната съдба на момчето и започва да се грижи за него като за роден син.
Междувременно често колега от театъра споделя на Ханс, че според него има поетични заложби. Тези думи и страстта към въображаемия свят се оказват основна движеща сила момчето да се заеме с писане. По това време директорът на театъра започва активно да помага на Андерсен и през 1822 г. го записва да учи в гимназия. През същата година първият разказ на момчето "Призрак в гроба на Палнаток" вече е публикуван. Успехът обаче не се пренася в училище. Другите в класа са с около 6 години по-малки от новия си съученик и Андерсен отново става обект на подигравки. Въпреки това, завършва, а после е приет и в Университета в Копенхаген, където се дипломира. По това време Ханс постига голям успех с разказа "Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер". След него издава първата си книга с поеми и като че ли постепенно животът започва да се усмихва на младия автор. Той получава стипендия за пътуване в чужбина от краля и на 16 октомври 1834 г. отива в Рим. След това посещение Андерсен се превръща в страстен пътешественик и започват поредица от пътувания из Европа. Впечатленията си отразява в пътеписи за Швеция, Испания, Италия, Португалия, както и за Близкия изток. По време на пътуванията Ханс сбъдва и друга своя мечта - среща се със забележителни личности за литературата, част от които Виктор Юго, Балзак и Александър Дюма.

Година след посещението си в Рим, вдъхновен от Италия, Андерсен създава не втори пътепис за града, а първия си роман - "Импровизатор". Книгата се приема изключително добре и донася огромен успех на автора. Дотолкова, че материалните затруднения на Ханс приключват. В успешната 1835 г. Андерсен издава и няколко от приказките си. Друга част от тях се появяват в завършен вид през следващите две години, когато се издават и още два романа на автора - "O. Т." и "Само цигулар". Приказните истории донасят световна слава на Андерсен, но по ирония на съдбата първоначално те не се приемат добре и интересът е насочен основно към романите. Въпреки това, през следващите години той продължава да пише както за възрастни, така и за деца. Издава приказки, пътеписи и поезия. Междувременно и критици, и читатели пренебрегват по-късно превърналите се в класика приказки за деца, сред които "Малката русалка", "Новите дрехи на царя", "Принцесата и граховото зърно", "Малката кибритопродавачка", "Грозното пате",Световна съкровищница - Палечка - Ханс Кристиан Андерсен.

През 1845 г., английски преводи на някои от приказните истории, написани от Андерсен, започват да печелят вниманието на британските читатели. Две години след това, Ханс Кристиан е на първо посещение в Англия и е посрещнат триумфално в светските кръгове. Графиня Маргьорит Блесингтън го кани на своите приеми, където се събират известни личности от обществения и културен живот на страната. Там Андерсен се запознава с Чарлс Дикенс, когото категорично определя като своя любим английски писател. С времето популярността на приказките на Андерсен нараства и в края на 40-те години той вече е известен в цяла Европа. Преведените на английски език приказки се превръщат в класики и оказват силно влияние върху много от британските детски автори. След скандинавската публика, читателите в САЩ и Азия също остават впечатлени от разказите за деца на автора. Дори дълги години след това, успехът не намалява, а точно обратното - някои от разказите се адаптират за сцената на театъра и се показват на екрана като детска анимация и постепенно се разпространяват из целия свят. Така с историите си, вдъхновени от великата традиция на "Хиляда и една нощ" и разказите, които е слушал като дете, Андерсен става известен като бащата на съвременната приказка. Само 12 от всички 156 създадени приказни истории са изградени върху народни предания. Останалите не само са авторски, но и са силно повлияни от личния му опит. Въпреки присъствието на доза лични преживявания в приказните истории обаче малцина знаят какво се случва в личния живот на автора. Известно е, че Андерсен се влюбва много пъти, като някои режисират чувствата му както към жени, така и към мъже. Но до края на живота си Ханс Кристиан Андерсен остава неженен.

Вместо семейство и вярност в любовта, до последния си ден Андерсен остава верен на писането и не загубва способността да разказва реалността просто и ясно по детски. През 1872 г. претърпява тежка контузия, след като пада от леглото в дома си в Копенхаген. Въпреки това, неговата последна колекция от истории се издава след инцидента и през същата година. Междувременно обаче у Андерсен се появяват симптоми за рак на черния дроб, който отнема живота на писателя на 4 август 1875 г.
Още приживе датското правителство отдава чест към творчеството на автора, като издига паметник с облика на Андерсен. Направен в Копенхаген, той изглежда така, както великият писател винаги е желал - да бъде сам, седнал в кресло, с книга в ръка. Въпреки че минават дълги години от загубата на великия разказвач на приказки, творчеството му не спира да се откроява със стойностен принос за литературата и от 1956 г. в литературните среди започва да се връчва наградата "Ханс Кристиан Андерсен". Тя се присъжда на автор или илюстратор на детски литературни произведения и е престижно отличие за всеки писател по света.
Разбира се, с творчеството си Андерсен прославя не само името си, но и своята страна. Ето защо, освен изградения паметник в столицата, тя отдава и редица други заслужени почести, които всеки посетител на Дания може да види и в днешни дни. Статуя на Андерсен присъства в приказния парк "Legoland", като цялата е изработена от конструктор "Lego". Дори и някои герои от приказките на автора впечатляват датчани и също се превръщат в увековечени статуи. В Копенхаген в парка "Чърчил" е издигната статуя на малката русалка - главната героиня от едноименната приказка на Андерсен. Статуята се превръща в символ на града и в туристическа атракция. В резултат на вдъхновение от приказката "Палечка" е направена и скулптура "Палечка и жабокът", която се намира в увеселителния парк "Йесперхус" в датския град Нюкьобинг.

Днес Андерсеновите приказки са преведени на повече от 60 езика и безспорно са световна литературна класика. Цветя, животни, хора и приказни същества - героите на автора се раждат, изживяват страдания, постигат мечти, извършват героични подвизи и учат малки и големи читатели да бъдат добродушни, честни и истински мечтатели.

Джек Лондон е американски писател, автор на приключенски разкази и романи. През целия си творчески път той написва над 50 книги и около 200 разказа, в които увлекателно описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Най-известни негови романи са "Морският вълк", "Белият зъб", "Дивото зове", "Лунната долина" и др.

Джек Лондон, чието истинско име е Джон Грифит Чейни, е роден на 12 януари 1876 година в Сан Франциско. Майка му Флора Уелман е учителка по музика, любителка на спиритизма. Тя забременява от астролога Уилям Чейни, с когото известно време живеят на семейни начала. След като научава за бременността на Флора, Уилям настоява да направи аборт, но тя категорично отказва да махне бебето и в отчаянието си се опитва да се застреля. За щастие не успява да се рани сериозно и всичко завършва благополучно. След като ражда Флора поверява бебето на грижите на своята робиня Вирджиния Прентис, която заема важна роля в живота на Джон. В края на 1876 година Флора се омъжва за ветерана от Първата световна война - Джон Лондон и взима момчето обратно при себе си. Впоследствие детето получава фамилията на втория си баща и всички започват да го наричат Джек Лондон. След известно време семейството се установява в Оукланд, където Джек завършва училище. Детството му преминава в бедност и трудности - като ученик продава вестници, след като завършва началното училище едва 14-годишен започва работа в консервена фабрика. 12-часовите работни смени са изключително тежки за младото момче и търсейки изход от положението, в което се намира той взима пари на заем, купува малко корабче на старо и започва да се занимава с нелегален лов на стриди. По-късно е нает като моряк и през 1893 година пътува на борда на шхуна за ловене на тюлени по бреговете на Япония и Берингово море. Първото далечно плаване оставя ярки впечатления у младия Джек, които той впоследствие използва за основа в много от неговите морски разкази и романи. След като се завръща от плаването той написва очерка "Тайфун край бреговете на Япония", който поставя началото на литературната кариера на автора. Той е публикуван на 12 ноември 1893 година в Сан Франциско, в един от местните вестници и за него авторът получава първа награда. През 1894 година Лондон участва в похода на безработните към Вашингтон, след което прекарва един месец в затвора за скитничество. Година по-късно той се присъединява към социалистическата работническа партия на САЩ, след това благодарение на самостоятелната си подготовка успява да влезе в "Калифорнийския университет", но след третия семестър поради липса на средства е принуден да напусне. През пролетта на 1897 година Лондон, подобно на хиляди други американци се поддава на "златната треска" и заминава за Аляска.

По-сериозно Джек Лондон започва да се занимава с писателска дейност след завръщането си от Аляска. Тогава писателят е на 23-годишна възраст. През 1900 година е публикувана първата му творба - "Синът на вълка", а през 1902 година след публикуването на романа "Дъщерята на снеговете" и книгата "Xopa от бездната", писателят придобива известност. Той е известен със своя работохолизъм - пише по 15-17 часа на ден. В следващия му роман "Дивото зове" (1903 г.) се разказва за домашното куче Бък, което открива, че инстинктът му непреодолимо го влече към дивия живот и попада сред дивия север, където става водач на глутница вълци. Това е най-четеното произведение на Лондон и се смята за най-добрия роман от ранния му период. Книгата е многократно екранизирана, като първият филм е от 1935 година с участието на Кларк Гейбъл и Лорета Йънг. Книгите му "Белият зъб" (1906 г.) и "Сияйна зора" (1910 г.) също се радват на голям интерес от широката читателска аудитория. През 1904 година той пише романа "Морският вълк", който се смята за най-известната творба в творчеството на автора. В периода 1904-1905 година Лондон отразява събитията от Руско-японската война, като военен кореспондент и доказва себе си като майстор на репортажа. Един от шедьоврите на писателя е романът "Мартин Идън" (1909 г.). В него той описва историята на неразбран от обществото гений, който има много общи черти със самия автор. Това е романтичен разказ, който ни води по пътя на мъчителното издигане и на грубото сгромолясване на беден младеж, заслепен от любовта и богатството. Други популярни творби на автора са "Северна одисея", "Белю Пушилката", "Демоните на Фуатино" и др.

Последните години на Джек Лондон са белязани от творческа криза, алкохолизъм и бъбречни заболявания, чийто пристъпи той облекчава с морфин. На 22 ноември 1916 година докато е в Глен Елън, Лондон взима смъртоносна доза от веществото. Фатална грешка ли беше това или умишлено самоубийство – отговорът на този въпрос известният писател отнася със себе си...