"Къщата
Семейство Кели живее в обширна вила в средиземноморски стил на Хайгейт Роуд на хълмовете на Кенсингтън, северно от Бъркли, Калифорния. Покривът ѝ с червени керемиди се издига високо над далечните, плискащи се води на залива, но по-близо, оттатък четирите тераси и каменните пътеки в двора и надолу по склона с червени и плодни дървета, стърчат надгробните камъни на гробището Сънсет Вю. В централния двор на П-образната къща на Кели има малка въртележка и детски басейн. Входната врата се отваря към коридор с кухнята вляво, където докторът приготвя храната на семейството с помощта на голяма фурна, грил за бързо печене и месомелачка. Кухнята е свързана с килер с фризер. Веднъж най-големият син седял върху бръмчащия уред и си представял как убива баща си с брадва.
Входният коридор води до баня вдясно - мястото на ужасяващата сцена, разиграла се в първия ден на 1958 г., а след нея - до всекидневната, в която има камина, дълъг диван и личното зелено кожено кресло на доктора. Стаята е застлана с килим, а мебелите са избутани до стените, за да се отвори място за гостите. Понякога д-р Кели си играе там с най-големия си син. Момчето трябва да излезе от стаята, а в негово отсъствие докторът премества нещо, например молив върху масичката за кафе. Когато момчето се върне, то трябва да разбере какво се е променило. Отвъд всекидневната се намира спалнята на д-р Кели и Дъки, с изглед към задната част на парцела от половин акър. От малкия килер, в който децата се промъкват през коридора, те могат да подслушват караниците на родителите си.
От всекидневната към второто ниво се изкачват зацапани с черни петна стълби. Там дупка от куршум, скрита под килима, е белязала дървения под на коридора, залят със слънчева светлина от високите прозорци. Преди да стигне до кабинета на д-р Кели, този коридор минава покрай гардероб, в който се съхраняват приспособленията за фокуси и реквизитът за представленията му. От прозореца на кабинета се открива прекрасна панорама към залива Голдън Гейт и кулата на затвора на остров Алкатраз. Когато д-р Кели извърта стола на бюрото си с лице към гледката, той може би спира погледа си върху Алкатраз и си спомня за месеците работа в друг затвор - в Нюрнберг. Бюрото му е подредено. В шкафовете и малката лаборатория той държи триони за кости, лабораторна маса, хаванчета, спиртни горелки, градуирани цилиндри и чаши, колекции от кристали, ботанически проби, затиснати между стъклени предметни стъкла, два човешки черепа и голям асортимент от химикали, много от които са токсични.
Децата спят в спалните в сутерена. Те се страхуват от непредсказуемостта на посещенията на д-р Кели за лека нощ. Когато чуят скърцането от тежестта му по стълбите, им остават няколко секунди, за да се подготвят за всяко негово настроение. Последният скандал започва в кухнята. Често, когато д-р Кели и Дъки се карат, тя си събира чантата и напуска за деня. Този път д-р Кели изхвърча от кухнята с вопъл и се втурва по стълбите към кабинета си. Трясва вратата, като събаря порцелановия стопер, чиито парченца се посипват по стълбите. След няколко минути излиза, като крие нещо в ръката си. Слиза по стълбите и спира на площадката, която се извисява над всекидневната като сцена. Изкрещява думи, които ужасяват и объркват съпругата, бащата и децата му. После слага нещо в устата си и преглъща.
Мондорф-ле-Бен
Самолетът, малък Пайпър L-4, не може да се помръдне. Единственият пътник в него, Херман Гьоринг - бивш ас от Първата световна война, шеф на някогашното страховито Луфтвафе и най-високопоставеният служител на Третия райх, останал жив, - тежи твърде много, за да излети безопасно. За Гьоринг това е непривично затишие. В продължение на седмици той се е намирал в състояние на непрекъснато движение, несигурност и опасност. Напуснал е любимото си ловно убежище и партиен имот Каринхол. Изтърпял е принудително затваряне по заповед на Адолф Хитлер, след като е предложил, според него героично, да поеме контрола над нацисткото правителство. Скоро след това Гьоринг научава за заповедта на Мартин Борман до немските сили да го убият и се измъква от опеката на Schutzstaffel (Шуцщафел (СС) или Охранителен отряд) . По-малко от четиридесет и осем часа преди да се качи на Пайпъра, в деня преди капитулацията на Германия, 7 май 1945 г., Гьоринг изпраща писмо през разпадащата се бойна линия до американското военно командване. Той признава неизбежния крах на нацистка Германия и предлага да помогне на Съюзниците да сформират ново правителство на Райха. Бригадният генерал от американската армия Робърт И. Стак е изумен от нахалството на подателя и скоро повежда конвой от войници в джипове, за да го залови. Те настигат кортежа от автомобили на самия Гьоринг близо до австрийския град Радщат. Гьоринг се вози в Мерцедес-Бенц, оборудван с бронирани стъкла.
Шофьорът побутва Гьоринг и предупреждава: "Ето ги американците, хер Райхсмаршал". Гьоринг се навежда към съпругата си Еми и казва: "Имам добро предчувствие за това". От автомобила на американската армия излиза Стак и мъжете си разменят поздрави. Гьоринг и съпругата му, някога една от най-влиятелните двойки в Европа, са стигнали до края на своята война. Еми е обляна в сълзи. Тази среща с вражески офицери на задръстения с бежанци път със сигурност беше изключително болезнен момент за нас, пише тя по-късно. Стак телефонира в полевия щаб на генерал Дуайт Д. Айзенхауер, върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, с новината за залавянето на Гьоринг. Гьоринг, който се мисли за най-харизматичния и предизвикващ международно възхищение германски лидер, вярва, че Айзенхауер скоро ще нареди освобождаването му. Американски войници ескортират Гьоринг и семейството му до замъка Фишхорн край Цел ам Зее, където Гьоринг се шегува с похитителите си, докато семейството му се настанява в стаи на втория етаж и вечеря със Стак. Гьоринг казва на Еми, че на следващия ден ще замине за срещата си с Айзенхауер, но че скоро ще се върне при нея."
Из книгата
