Ракът и новата биология на водата

Защо войната срещу рака се провали и защо е редно да се наблегне на по-добра превенция и лечение. Новаторски поглед върху ролята на водата в живите организми, който в крайна сметка ни доближава до отговора на загадката за етиологията, терапията и лечението на рака. Когато президентът Никсън започва войната срещу рака с подписването на Националния закон за борбата с рака от 1971 г. и отпускането на милиарди долари за научни изследвания, това предизвика вълна от обещания, че лекът е наблизо. Изследователския Естаблишмънт тръбеше за откриването на онкогените, за които се предполагаше, че причиняват рак. Веднага след като онкогените бъдат идентифицирани, а пациентите с рак лекувани по съответния начин, ракът щеше да остане в историята.

Петдесет години по-късно е ясно, че войната срещу рака се е провалила въпреки всичко, в което раковата индустрия иска да вярваме. Новите диагнози продължават да нарастват; заради рака в момента на един от всеки трима души в САЩ може да се наложи да се бори за живота си. За повечето често срещани видове рак откриването на онкогени не е променило лечението: ние все още лекуваме със същата стара триада на отстраняване (хирургия), изгаряне (радиация) или отравяне (химиотерапия).

В Ракът и новата биология на водата д-р Томас Кауан твърди, че този провал е бил неизбежен, защото теорията за онкогена е неправилна или поне непълна и се основава на погрешна концепция на биологията, в която ДНК контролира нашата клетъчна функция и следователно нашето здраве. Вместо това - пише д-р Кауан - соматичните мутации, наблюдавани в раковите клетки, са резултат от клетъчно влошаване, което няма много общо с онкогените, ДНК или дори клетъчното ядро. Основната причина е метаболитна дисфункция, която влошава структурираната вода, формираща основата на цитоплазмата и следователно клетъчното здраве.

Въпреки неуспеха на медицинската наука да сложи край на страданието или да изпълни обещанията си, продължава да е незаконно лекарите да предписват нещо различно от стандарта за грижа за своите онкологични пациенти, без значение колко опасен и неефективен може да е този стандарт и въпреки факта, че съществуват по-нежни, по-ефективни и по-обещаващи терапии, макар д-р Кауан да признава, че всички те се нуждаят от повече изследвания. Ракът и новата биология на водата е страстен призив от дългогодишен лекар, че тези обещаващи терапии заслужават нашето внимание и парични средства за изследвания, и че пациентите имат право на информация, избор и медицинска свобода по въпросите на собствения си живот и смърт.

"Д-р Кауан представя провокативен обзор на философията на медицината във връзка с проблема на рака. Той обсъжда редица алтернативни и нетоксични онкологични терапевтични стратегии, които са особено релевантни в светлината на една провалила се медицинска система."
Проф. д-р Томас Сейфрийд, Бостън Колидж; автор на Cancer as a Metabolic Disease

"Ракът е озадачавал поколения лекари и продължава да озадачава и да обърква. Аз обаче вярвам в клиничния опит и д-р Кауан има богат клиничен опит, който да сподели. Както обикновено, неговото мислене е неконвенционално и убедително. Тази книга утвърждава, че отговорът на загадката на рака ще се намери единствено в природата и в природните средства за подпомагане на тялото да се самоизцели."
Д-р Наташа Кембъл-Макбрайд, автор на Gut and Psychology Syndrome

"Човечеството от три десетилетия е навлязло в най-необикновената епидемия от хронична болест в писмената история. Тази глобална епидемия е уникална заради проникването във всеки район, култура и социоикономически пейзаж, но най-богатите страни на света са тези, в които има най-голяма честота на хроничната болест. Днес САЩ харчат приблизително два пъти повече от това, което други страни с високи доходи отделят за здравни грижи, но въпреки това няма доказателства, че нашите разходи от множество трилиони долари годишно имат някакво измеримо въздействие върху здравните резултати.

Въпреки поразителните доказателства, че фармацевтичният модел не успява да намали хроничната болест и придружаващото я страдание, които дефинират последните десетилетия, медицинските университети и правителството, както и частните организации, които ги поддържат, са забележително бавни в промяната на мисленето или разпределянето на бюджети за научни изследвания. Медицинският Естаблишмънт се съпротивлява срещу изследването на вдъхновяващи нови парадигми в нашето разбиране на биологията на здравето вместо днешната индустрия на болестта. Ето защо той се е провалил в разработването на терапии, които биха подкрепяли присъщия целителен капацитет на тялото и остава циментиран в подхода на бързите и палиативни решения към управлението на хроничната болест. За съжаление по тази причина пациентите засядат на същото място. Грижите за болестта както обикновено упорито маршируват заедно с многотрилионната икономика на здравните грижи, изоставяйки пациентите.

Същевременно академичната специализация води до разделянето на познанието сред тези, чиято работа уж е да правят връзките и да обединяват парчетата от медицинската мозайка. Един от най-очевидните недостатъци е липсата на кръстосано опрашване между биологията и физиката в обучението по медицина. Лекарите не са известни с математически умения; всъщност много от нас са облекчени да минат покрай курсовете по висша математика и физика, които застрашават конкурентоспособния ни общ среден успех в бакалавърската степен. Държим се здраво за конкретността на биологията и фармацевтична биохимия, и малко лекари или учени в областта на медицината имат причина да се върнат към физиката, когато четат, правят изследвания или осъществяват клиничната си практика. Разбира се, дилемата е, че цялата материя във Вселената - от звездите до вашата кухненска маса и, разбира се, физическото ви тяло - на ниво тъкан е атомна, а не клетъчна структура.

Началото на XX век е епоха на научно просветление с много други интелектуални гиганти и постижения в областта на физиката освен прославеното дело на Алберт Айнщайн. В Ракът и новата биология на водата д-р Кауан ни запознава с някои от тези интелектуални гиганти, изследва релевантността на тяхната работа в контекста на здравето и настоящата епидемия от хронична болест, и споделя терапевтични възможности, които се оформят от неговата работа. Известна част от науката, която той обсъжда, е неизвестна и недооценена, а друга част е генерирана от някои от най-големите държавни и академични програми в историята. За съжаление медицинската общност видимо продължава да не знае или да не се интересува от последиците от тези пробиви.

Когато става дума за онкологични терапии, химиотерапията, лъчетерапията и хирургичните операции продължават да доминират в стандартните грижи, както и в интелектуалната нагласа на повечето алопатични лекари и учени. За щастие природата разполага със свои начини да разкрива истината независимо от вниманието, което ѝ обръщаме, и намеренията, които имаме, така че тя е заета да разкрива необикновените и често прости научни истини и клинични инструменти, които се оформят от тази линия на изследвания. Днес хиляди независими учени, лекари, природни лечители и практикуващи древни и съвременни лечебни изкуства изследват безброй нетрадиционни аспекти на биологията и биофизиката, за да подкрепят по-добре пациентите, които нямат време да чакат алопатичния медицински Естаблишмънт да навакса."
Из книгата