"Необходимо е да сте прочели този сборник, и то в неговата цялост, за да усетите, че в него се води един и същ дебат, който, дори и да изглежда остарял, се признава за дебата на просвещението.
Тъй като има една област, в която самата зора закъснява: онази, която минава през предразсъдъка, от който психопатологията не се отървава, и стига до измамната очевидност, с която Азът се титулува, като парадира със своето съществуване. Мракът минава там за обект и процъфтява от мракобесието, в което намира своите ценности.
Не е изненадваща тогава съпротивата към Фройдовото откритие - термин, който тук се разширява с една амфибология: откритието на
Фройд от
Жак Лакан. Читателят ще научи какво се разкрива в него: несъзнаваното се подчинява на чиста логика, с други думи на означаващото.
Епистемологията винаги ще го пропуска, ако не започне с една реформа, която е субверсия на субекта. Появата му не може да се случи освен реално и на самото място, което психоаналитиците заемат в този момент. Тъкмо за да запише тази субверсия, извлечена от най-всекидневния им опит, Жак Лакан работи за тях в продължение на петнайсет години.
Въпросът е твърде важен за всички, за да не вдигне шум. И тъкмо за да не бъде отклонен от културната търговия, Жак Лакан в тези текстове призовава за внимание."
Из книгата