Предзимие. Поезия

"Поетичната колекция Предзимие. Избрано на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко и която прелива в стихове."
Ива Спиридонова

"Родена съм на 6.12.1938 година, живея и работя в Плевен. Завършила съм журналистика в Ташкент, работих до пенсионирането си по професията. Като всяка душа и моята си имаше тайниче - пеперудената ми къща. Там съм била понякога хвъркато биле, коренче, яростна брадва - всякаква ме познава Пътят. Там нощем пишех малките си книжки. И си вървим с Него - ту светли, ту тъмни по синя морава... Диви и свободни. Пък докъдето стигнем."
Спаска Гацева

"Пет лични и едно стихотворение за света

1.
Омръзна ми да демонстрирам веселост
пред теб, Живот. Потънал си в амок
за моята измислена словесност:
какво в душите ни се притаява.

Ще изгориш, ако докоснеш миглите ми -
под тях кипи опитомена лава.

2.
Тя ли? Като кощрява е.
Все ти боде езика.
Което е право, право е -
кой каквото повикал.

Няма в природата празно.
Има от всичко нужда.
Съдено ми е да пазя
истината от служба.

Тя ли? Като тигрица е.
Косъм не дава да падне
от тези, които обича,
макар от ден до пладне.

Мрази ли - прошка няма,
било за враг, за приятел.
Аз ли? Каква реклама!
Всичко е в мен обратно.

Дъвча пред празни ясли.
Гръбнак превивам ниско.
Със злото седя на маса.
И съм най-лоша с близките.

Една надежда само
в делник ми е постеля.
Какво от мен ще стане,
ще проличи в неделя.

3.
Все по-спокойна ставам в старостта.
За всичко имам време да си спомня.
И да се влюбя пак във оня момък,
който ме спря по пътя да говорим,
понякога за вечните неща.

Все по-далеч са те от дръзката ми същност -
когато бях безсмъртна и добра.

4.
Годините отдавна ми мърморят
със ангелите да не споря.
Увехна съпротивата ми. Зимата
приижда бързо. Бях ѝ обещала
да ме намери дръзка и любима,
каквато някога родих се: Пролет.
Държат ме още колената права.
С ръцете си дъха си ще погаля.
И тъжните листа, и есента.
Виж, слънцето искрящо как вали
в очите ми. Човек съм още. Жива.
Прозореца на стаята отварям
да си говорим със света навън
за вечните неща.

5.
Къде сте дни с наивните копнежи?
Измъчвахте ме дълго в своя впряг:
да отлетим от земната несрета,
да си намерим там, в небето, бряг.

В прогнила кал ме тъпкахте с копита.
Признавам си, че злото натежа.
Отлитайте все по-далеч, отлитайте
без мене. Аз се завръщам у дома.

Съвсем накрая на света какво ли има?

Полита в Космоса звезда
незрима.
Ще светне ли веднъж поне
накрая?
Събира в ниското небе -
какво и тя не знае.
Да доживее своя миг
възможен.
Или да изгори - войник
оловен.
Съвсем накрая на Света,
съвсем, съвсем накрая
обличам рокля от цветя -
смъртта да ме познае."
Спаска Гацева