Най-големите атентати в българската история

Книгата на Крум Благов е посветена на най-големите атентати в българската история, някои от които са добре известни, а други - почти непознати. Как се стига до организирането на атентата в Света Неделя? Кой неуспешен план за покушение остава известен като аферата с библиите? Каква е историята зад бруталното убийство на Петър Берон, автора на Рибния буквар?

Тези и много други въпроси са подробно разгледани на страниците на изданието, допълнени от любопитни факти за съдбоносните събития, разтърсили битието на българската държава от Средновековието до наши дни. Това са различни по своята същност атентати - от класически покушения, през отвличания и обири до терористични нападения.

Написана с увлекателен изказ, съдържаща биографични сведения за главните действащи лица и основана на богата база от исторически извори, научни трудове, публикации в печата, интервюта с очевидци и лични разследвания на автора, книгата е задължително четиво за всеки любител на историята.

"Събитията, които промениха миналото ни

Някои от най-големите поврати в световната история са резултат от атентати. Добре известно е, че стрелбата на Гаврило Принцип срещу Франц Фердинанд в Сараево става повод за Първата световна война. В САЩ четирима президенти са убити на поста си и всеки един от тези случаи променя страната. Атентатите срещу Кулите близнаци от 11 септември 2001 г. превръщат тероризма във все по-често срещано явление в съвремието ни. Много други политици и публични личности от цял свят стават жертва на покушения по всевъзможни начини. Българската история също изобилства от събития, в които човешкият живот бива насилствено отнет поради различни подбуди. Темата се радва на значителен интерес сред читателите у нас, доказателство за което е книгата на журналиста Крум Благов, посветена на атентатите в българското минало. За написването є е използван богат набор от източници - интервюта с участници или потърпевши лица, съдебни дела, сведения от държавните архиви, изследвания, биографична литература, публикации в периодиката.

Подбраните покушения от епохата на Средновековието са разгледани на базата на най-сериозните за времето си изследвания. Част от тях не се приемат еднозначно днес, но все пак запазват научната си тежест. На страниците на изданието авторът не просто разкрива причините и мотивите за определени покушения, отвличания или заговори, но споделя и малко известни факти от историята на замесените лица и посочените събития. Свидетелство за успеха на книгата са трите є издания, всяко едно от които е по-разширено от предишното. Това е причината от сдружение Българска история да се ангажираме с преиздаването на значимия труд. За разлика от досегашните издания тук избраните атентати са групирани по хронологичен ред. Това позволява поставянето им в контекста на определен исторически период и спомага по ясен начин да се проследи промяната в методите и целите на извършителите.

Запазен е специалният текст на автора относно датировката на събитията в произведението от гледна точка на въпроса за стария и новия стил. Както става ясно от началото на книгата, традицията за физически покушения започва още в Средновековието. Тук попадат убийствата на царете Гаврил-Радомир, Асен I и Калоян. Смъртта на българските владетели има важни последици за бъдещето на тогавашната държава и неслучайно приковава вниманието на летописци и хронисти. След това читателят ще се пренесе в епохата на Възраждането и ще се запознае с жестокото убийство на Петър Берон, предизвикало възмущението на тогавашната общественост. То е последвано от отвличането на католическия епископ Йосиф Соколски в Русия през 1861 г., събитие, което е слабо познато сред широката публика. Епохата завършва с бунтовническите действия от втората половина на XIX век. Това е период, в който различните революционни идеологии получават все по-сериозно разпространение. В рамките на Османската империя, Руската империя и Австро-Унгария отделните народности все по-усилено се стремят към създаването на национални държави.

Тъй като те не разполагат с достатъчно силно политическо представителство, единственият им инструмент остава революционното движение. То обаче не придобива желания масов размах, поради което е необходимо да се провокират събития, които да привлекат вниманието на Великите сили. Дейците на българското националноосвободително движение не правят изключение и тяхната дейност също е третирана от османските власти като престъпна и терористична. В това число попадат Арабаконашкият обир и превземането на кораба Радецки, при които не са дадени жертви. Духовни наследници на тогавашните революционери са дейците на ВМОРО и солунските атентатори, готови на всичко за извоюване на свободата. Третата българска държава изобилства от атентати. Това може да се обясни с развитието на нейния политически живот, поставил началото на негативни тенденции, които са валидни и до ден днешен - партизанщина и жажда за власт на всяка цена, без подбиране на средствата."
Из книгата