"Когато живеех във Фонтенбло, Франция, често се разхождах по обед в близката гора. Древна и гъста, в нея френските крале са ходели на лов в продължение на петстотин години. Нейната площ от може би над 250 км
2 днес е прошарена от алеи, по които сноват тръгнали на разходка хора, бегачи и велосипедисти. Повечето от студентите в бизнес училището INSEAD във Фонтенбло се разхождат или си организират пикници в гората, но малцина знаят, че в нея има скални формации, които привличат най-добрите катерачи от целия свят. По време на разходките си понякога минавах край Le Toit du Cul de Chien (Таванът на кучешкия задник). Това е един от най-интересните за катерене боулдъри (канари) в света. Застанал в основата му, човек вижда четириметровото лице на стената, над която е надвиснал таван, голям около метър и двайсет. Над него има пасаж (най-трудното място за изкачване), а след неговото преодоляване се стига до края. Опитах се да поставя крака си на една стъпка, след това на втора, в резултат на което се плъзнах обратно към земята, изкачил около половин метър височина.
Един летен ден видях двама катерачи, които се подготвяха да атакуват канарата. Катереха се без осигурителни въжета, като всеки следеше другия, ако евентуално започне да пада. Единият, германец, ми сподели, че специално е тренирал набирания на една ръка на касата на вратата. Независимо от това, нито той, нито партньорът му успяха да се изкатерят, като падаха, опитвайки се преодолеят тавана. И двамата решаваха първия пасаж, като напредваха с миниатюрни стъпки до малка вдлъбнатина в скалата, на която се задържаха с единия пръст на дясната си ръка, но не успяваха да продължат нагоре и падаха на пясъка в основата на скалата. Възхищавах се на тяхната сила, амбиция и упоритост. Катерачите наричат такива канари проблеми. Най-трудната част от маршрута е пасажът или същинската част. В случая с този боулдър човек не може да го изкачи само със сила или амбиция. Той трябва също така да използва техника, за да премине, като извърши прецизни движения на височина почти два етажа над земята. По-късно ми се отдаде случай да видя как талантлива катерачка успя да премине горния пасаж. За да се изкачи, тя сякаш изтанцува на пръсти първия труден метър и вкара пръста на дясната си ръка във въпросната миниатюрна вдлъбнатина в скалата.
От тази изумително малка хватка прехвърли лявата си пета над лявата ръка, за да постигне баланс на една микроскопична издатина, като цялата ѝ тежест се крепеше от мускулното напрежение в тялото между този десен пръст и петата на левия ѝ крак. Изви гръб така, че да съответства с ъгъла на тавана, и протегна лявата си ръка, за да достигне една малка хватка на ръба, отново голяма само за един пръст. (Фигура 1 показва как Ася Гречка успешно стига до тази хватка.) Ето тук падат повечето хора. Издърпването директно нагоре извежда гърдите срещу ръба на тавана. За следващото си движение, още висяща на един-два пръста на всяка ръка, тя се залюля леко и някак си се изстреля нагоре, като зашлеви с лявата си ръка една обла хватка с размера и формата на половин пъпеш."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
