"Зимата, също като нощта, е в някакъв смисъл другото, обратното време на човешкия живот. Студът, също като тъмнината, възпрепятства пълното разгръщане на човешките активности. Зимата, също като нощта, трябва да бъде надмогната, да бъде подчинена на специален регламент, който да ѝ възвърне статуса на пригодно човешко обиталище. След детайлното описание на средновековното възприемане и третиране на нощта в следващите страници ще се опитам да очертая макар и в най-груби щрихи начините, по които средновековието включва зимата, този мъртъв сезон, в рамките на обикновения живот. И тук, както и в книгата за нощта, ще бъдат използвани източници от най-различен вид: исторически хроники и юридически документи, морализиращи проповеди и манастирски правилници, литературни произведения и живописни изображения. В тази връзка бих искал да поясня нещо важно. Разбира се, по степен на достоверността си източниците се различават помежду си. Историческият разказ претендира да представи събитията такива, каквито те наистина са били, докато например примерите, събрани от Цезарий от Хайстербах, са чисто фикционални.
И въпреки това в едно изследване като представеното тук тази разлика може, а очевидно и трябва да бъде игнорирана, доколкото става дума за изследване на манталитетите, на общите светогледни представи на човека от средновековния Запад, а тези представи се изграждат в практически еднаква степен от историческите факти и от очевидно съчинените разкази за чудесата. За средновековния човек, казано с две думи, еднаква степен на достоверност има историята за действителното сражение и чисто фикционалното съобщение за появата на дявола в таверната, край масата за игра на зарове. При изследването на манталитетите е нелепо да припомняме на съвременния читател, че дяволът не съществува. За човека от средните векове обаче неговото съществуване е безспорно, още повече, че той се явил във въпросната таверна само преди няколко месеца, и то в близкия град Кобленц, както съобщава, при това като очевидец, един благочестив и заслужаващ пълно доверие старец. Въпросът при изследване като предложеното тук е не дали дяволът действително съществува, а в каква степен неговото присъствие допълва и определя представата на средновековния човек за обитавания от него свят.
Настоящото изследване отстъпва значително по обем на книгата за нощта. То и не претендира да изчерпи темата. Моето намерение е да набележа само някои по-важни аспекти на възприемането и мисленето на зимата през средните векове. Това обяснява - и оправдава - фрагментарността на изложението. Изборът на тази именно стилистика беше донякъде принуден от външни обстоятелства, но той беше направен съзнателно, опирайки се на убеждението, че фрагментът е носителят на целия смисъл."
Из книгата