Разбира се, нито темите, нито гледните точки, нито дори размерите на трите студии, които образуват корпуса на тази книга, тук не образуват проста механична смес, не са произволно насипани в реторта, в която трябва да се получи нещо като философски камък.
Ако за всеки от великите мислители най-важното са идеите му, начинът на неговото мислене, присъщо именно нему, особеното, различаващото го от другите, това не може да не е валидно и за такива дълбоки мислители като Шопенхауер, Киркегор и Ницше, чиито различия дори и само по такъв фундаментален въпрос, какъвто е вярата, християнството и изобщо религията, са наистина фрапиращи. Докато яростният атеизъм на Шопенхауер и Ницше оставя видима следа в световната атеистическа традиция (Левкип, Демокрит, Епикур, Лукреций, Бруно, Волтер, Дидро, Холбах, Хелвеций, Фойербах, Маркс, Фройд), убедено вярващият протестант Киркегор издига религията до върховете на философската абстракция.
Но - и това е също вярно - у всеки крупен философ, сам заел собствено място в една духовна дейност с 25-вековна история, не може да няма нещо, което го сближава, свързва с останалите и което дава достатъчно основание на изследователите да търсят помежду им "общи места", да изтеглят паралели и, следователно, да ги разглеждат като някакво цяло."
Исак Паси
Предговор към първо издание:
"Когато човек върви към края на седмата декада от живота си и след като поне пет от тях е прекарал с мислители и с мисли, несъмнено някои са му оставили трайни следи, докато други са потънали в забрава. А много често тези оказали се трайни духовни спътници са го съпровождали дори и само с едно от своите произведения, но такова, което ги представя сравнително най-пълно и завършено. И тъкмо от честото - в продължителността на времето - общуване с мислители и с техните мисли се поражда спонтанно, но сякаш непреодолимо желание и ти да ги съпровождаш със своите мисли - колкото и да съзнаваш неравностойността, несравнимостта на тези мисловни реалности.
От това желание, макар и с такова съзнание, възникнаха статиите, включени в тази книга. И такъв именно е техният спояващ елемент, от който все пак произтича и едно относително единство.
Оправданието на тази книга виждам, ако не в друго, поне в поставените тук едно до друго четиринадесет, и то такива имена: Хораций, Боало, Паскал, Волтер, Вовнарг, Шамфор, Лихтенберг, Хайне, Карлайл, Льобон, Толстой, Мережковски, Хьойзинха, Юнг."
Авторът, София,13.03.1994г.
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
