"Тези късове проза имат различи гласове. Но най-често звучат като поезия, като блус, като отекване на гонг в тибетски манастир, като тишина. Дълбокото познание на Изтока е цедка, през която се процежда западната ни реалност, за да остане същността във вид на проблясващи люспици.Едвин Стефанов Сугарев е роден на 27 декември 1953 г. в София. Завършва българска филология в СУ Св. Климент Охридски. До 2010 г. е научен сътрудник в Институт за литература при БАН. Бил е народен представител във 7-то ВНС, 36-то и 37-то НС, посланик на България в Монголия и Индия, генерален консул в Ниш, Сърбия. Редактор е на самиздатския алманах Мост (1989), един от основателите и дългогодишен главен редактор на седмичника Литературен вестник, директор на в. Демокрация, главен редактор на в. Седем, доцент в департамент Нова българистика към Нов български университет. От април 2020 г. е писател на свободна практика.
Но видимото в тази книга е само знак на скритото отдолу, което няма собствено име. Повече от всичко те - фрагментите в нея - улавят в рядката си мрежа реалността, настоящето. В тях има много реалност, ясна, лесна за разпознаване, но и много мистичност, която разкрива късчета от тайната, стаена отдолу. Тук голямото и малкото неусетно се сливат, като светулката и звездата; и нищо не е голямо, нищо не е малко.
Търсене на скритото и невидимото - това представляват късчетата слово в тази книга, търсене, но не улавянето, не задържането му, а само отделни, мимолетни докосвания и оставянето му да отмине... (Кое е това му ли? - Всичко: светът, животът, самият ти, читателю, разпръснат в тях...)"
Пламен Антов
Носител e на наградата за роман на годината на Фонд Развитие (2004), на голямата награда за SMS-поезия (2005), на специалната награда от конкурса Биньо Иванов. Автор е на тридесет стихосбирки, от които три издадени в САЩ, една в Унгария и една в Сърбия, три книги с проза, също на четири книги с приказки, три от които издадени във Франция, на осем публицистични книги, на стотици статии в периодичния печат. Редактор и автор е на предговорите към Архипелагът Гулак на Александър Солженицин (2015) и Колимски разкази на Варлам Шаламов (2010). Негови текстове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, каталунски, унгарски, чешки, сръбски, турски, японски, хинди и други езици.
