Поезията на Добрин Добревски е изповедна, но и картинна. Нейната асоциативност е многопосочна, тя носи загадъчност и тъжна красота. Времето, в което разглежда самотата, тече бавно като във филм на Тарковски.
Стихотворенията спират вниманието ни върху човешката тревожност, върху бягството от една действителност към друга, върху ранимостта на човешката душа. Чуваме поетичен глас, който се вслушва в паметта и показва как може да се придава неочаквано друг живот на важните моменти - онези, които ни променят.
Добрин Добревски е роден през 1947 година. Завършва Художествената академия, специалност Скулптура. Участвал е в национални художествени изложби и международни симпозиуми по скулптура в камък и дърво. През 1993 година в анонимен конкурс за поезия на името на Георги Марков печели първа награда. Не се включва в поетичната общност и не търси изяви и известност.
Книгата е част от поредицата Нова българска лира на издателство Ерго.
