"Ние живеем в цивилизационна среда, която поддържа ценностите на демокрацията: справедливостта за всеки и за всички, важността на приспособяването към някаква общност и умението да се сътрудничи с други хора. Още в ранните години на живота ни обучават, че тези, които са открито войнствени и агресивни, плащат социална цена: непопулярност и изолация. Тези ценности на хармония и сътрудничество са утвърдени както по доста изтънчени, така и по не чак толкова изтънчени начини - чрез книги на тема как да успеем в живота; чрез приятна, миролюбива външност, под която по-издигнатите в обществото се представят на публиката; чрез дребни знаци на коректност, които пропиват общественото пространство. Нашият проблем е, че ние сме обучавани и подготвяни за живот в мир и изобщо не сме подготвени за това, пред което се изправяме лице в лице в истинския свят - войната, включително всекидневните битки.
Тази война съществува на няколко нива. Съвсем очевидно ние имаме винаги съперници срещу нас - т.е. от другата страна. Светът става все по-конкурентен и неприятен. В политиката, бизнеса, дори в изкуството ние сме изправени пред противници, които биха направили почти всичко, за да спечелят предимство. Все пак по-неприятни и по-сложни са битките с тези, за които се предполага, че са на наша страна. Доста хора привидно играят в нашия отбор, действат много приятелски и любезно, но ни саботират зад кулисите, като използват общата ни група, за да постигнат собствените си цели. Други противници, които се забелязват по-трудно, играят префинени игри на пасивна агресия. Предлагат помощ, която никога не идва, внушават чувството за вина като тайно оръжие. На повърхността всичко изглежда достатъчно миролюбиво, но под нея всеки мъж и жена стават жертва на такива отношения, които поразяват дори семейства и роднински връзки. Нашата цивилизационна среда може да отрича тази реалност и да популяризира по-мека картина на действителноста, но ние знаем истината и я чувстваме по раните си от такива битки.
Не че ние и нашите колеги сме долни, подли създания, които не успяват да достигнат идеалите на мира и себеотрицанието - ние просто не можем да се избавим от истинската си природа. Ние имаме агресивен инстинкт, който е невъзможно да пренебрегнем или потиснем. В миналото хората биха могли да очакват, че тяхната общност - държава, голямо семейство, фирма - ще се погрижи за тях. Но това вече не е валидно и в този безразличен свят, в който живеем, трябва да помислим най-напред и най-вече за нас и нашите интереси. Това, от което се нуждаем, за да живеем, не са непостижимите и следователно нечовешки идеали на мира и сътрудничеството, както и объркването, което те ни носят, а по-скоро практически знания за това как да се справим при конфликт и във всекидневните битки, пред които сме изправени. И това не са знания как да бъдем по-силни, докато вземаме това, което искаме, или как да защитаваме себе си, а по-скоро как да бъдем по-рационални и да имаме стратегия, когато се стигне до конфликт, като канализираме нашите агресивни инстинкти, вместо да ги отхвърляме или потискаме. Ако тук има някакъв идеал, към който да се стремим, това би могъл да бъде боецът стратег - мъжът или жената, които се справят с трудни ситуации и трудни хора чрез умели и интелигентни маневри.
Много психолози и социолози оспорват твърденията, че най-често проблемите се решават и истинските различия се изглаждат именно чрез конфликт, както и че нашите успехи и неуспехи в живота могат да бъдат следствие от това колко добре или колко зле се справяме с връхлитащите ни неизбежни конфликти в обществото. Обичайните методи, чрез които хората се справят с тези конфликти - като се опитват да ги избягват изобщо, като намират изход чрез остри нападки и емоции или като пускат в ход хитрост, лукавство и манипулации, - са контрапродуктивни в дългосрочен план, защото не са предварително обмислени, не протичат под контрола на разума и често влошават ситуацията. Бойците стратези действат много по-различно. Те обмислят предварително своите близки и далечни цели, решават кои битки да избегнат и кои са неизбежни, знаят как да контролират и канализират своите емоции. Когато са принудени да се бият, те го правят чрез индиректни и изкусни маневри - по този начин техните действия се проследяват трудно. Така те могат да поддържат своето външно миролюбиво поведение - нещо толкова високо ценено в тези политически времена.
Този идеал на разумните битки сме наследили от организираното вою-ване, където е било създадено и усъвършенствано изкуството на стратегията. В началото войните изобщо не са били стратегически. Битките между племената са били водени по жесток начин - някакъв вид ритуално насилие, в което индивидите можели да покажат своя героизъм. Но след разрастването и превръщането на племената в държави на всички станало ясно, че войната изисквала твърде много скрити разходи. Тя водела често до кръвопролития, изтощаване и саморазрушаване, дори за победителя. По някакъв начин войните трябвало да се водят по-разумно.
Думата "стратегия" идва от древногръцката дума strateges, която означава буквално "водач на армията". В този смисъл стратегията била изкуството да ръководиш силите, с които разполагаш, да командваш всички военни действия, решавайки кои формации да разгърнеш, на какъв терен да се биеш, какви маневри да прилагаш, за да спечелиш предимство. С усъвършенстването на това изкуство военните лидери открили, че колкото повече неща били обмислили и планирали предварително, толкова повече са имали шанс за успех. Непознати дотогава стратегии им позволили да разбият много по-големи армии, както Александър Велики направил това с неговите победи срещу персите. Изправен пред умели противници, които също използвали стратегия, той бил принуден да прилага следния принцип: за да спечели предимство, ръководителят трябвало да бъде още по-голям стратег, по-непридвидим и по-умен, отколкото била другата страна. С течение на времето военното изкуство е било постоянно усложнявано, като са били създавани все повече стратегии.
Въпреки че думата "стратегия" е гръцка по произход, идеята се явява във всички цивилизации, във всички исторически периоди. Твърдите правила за това как да се справяме с неизбежните катастрофи на войната, как да изработим текущия план за действие, как най-добре да организираме армията - всичко това може да бъде намерено в учебниците по военно дело от Древен Китай до модерна Европа. Контраатаката, фланговите или обкръжаващите маневри и изкуството на заблудата са общи за армиите на Чингис хан, Наполеон и крал Шака Зулу. Като цяло тези принципи и стратегии свидетелстват за вид универсално военно знание, за комплекс от приложими образци, които могат да повишат шансовете за победа.
Може би най-великият стратег от всички тях е бил
Сун Дзъ - автор на древната китайска класическа книга "
Изкуството на войната". В тази книга, написана вероятно през IV век пр. Хр., могат да бъдат намерени следи от почти всичките стратегически образци и принципи, доразвити по-късно в течение на вековете. Но това, което ги свързва – всъщност това, което те представлявали в очите на Сун Дзъ, е идеалът за спечелване на победа без кръвопролитие. Чрез използване на психическата слабост на опонента, чрез довеждането му в несигурни позиции, чрез провокиране на чувство за безсилие и объркване стратегът може да пречупи противниковата страна психически, преди физически тя да се е предала. По този начин победата може да бъде извоювана на по-ниска цена. А държавата, която може да печели войни с малко отнети животи и със съхранени ресурси, е именно държавата, която процъфтява през дълги периоди от време. Разбира се, повечето от войните не са водени толкова рационално, но военачалниците, които са следвали този принцип (Сципион Африкански в Испания, Наполеон при Улм, Т. Е. Лоурънс в кампаниите в пустинята по време на Първата световна война), са останали в историята като изключителни хора, стоящи високо над останалите и служили според идеала.
Войната не е отделна сфера на действие, откъсната от останалите дейности на обществото. Тя е една във висша степен арена на човешка дейност, пълна с най-доброто и най-лошото от нашата природа. Войната отразява също и тенденциите в обществото. Еволюцията в посока на по-неконвенционални, по-мръсни стратегии - партизанска война, тероризъм - е огледално отражение на подобна еволюция в общество, в което почти всичко запада. Стратегиите за успех във война, независимо дали конвенционална, или неконвенционална, са основани на психология, която не е свързана с конкретно време, а големите военни неуспехи имат много на какво да ни научат за човешката глупост и ограничаването на прилагането на сила във всяка област. Стратегическият военен идеал - да бъдеш във висша степен умствено и емоционално уравновесен, стремейки се към победа с минимум кръвопролитие и загуба на ресурси - има безкрайно приложение и е уместен в нашите всекидневни битки.
Възприели ценностите на нашето време, мнозина ще кажат, че съвременната организирана война е наследство от варварството - останка от насилието в миналото на хората и нещо, което трябва да се отхвърли в името на добруването на всички. Според тях да се насърчава прилагането на военното изкуство в обществото, означава да се поставят препятствия на пътя на прогреса и да се подкрепят конфликтите и разногласията, каквито и без това има достатъчно в нашия свят. Този аргумент е много убедителен, но не е напълно разумен. В обществото и в света като цяло винаги ще има хора, които са по-агресивни от нас и които намират начини да вземат това, което искат, чрез кражба или измама. Ние трябва да бъдем бдителни и трябва да знаем как да защитим себе си от такива хора. Ценностите на цивилизацията не се подкрепят, ако винаги отстъпваме и се предаваме пред тези, които са хитри и силни. Всъщност да си миролюбив пред лицето на такива вълци е източник на безкрайни трагедии.
Махатма Ганди, който издигна ненасилието до велико оръжие за промяна в обществото, имаше една проста цел по-късно в своя живот: да избави Индия от британските є владетели, които я парализираха от толкова много векове. Британците бяха умни управници. Ганди е разбирал, че за да проработи ненасилието, то би трябвало да бъде прилагано извънредно стратегически, чрез много обмисляне и планиране. Той стигна толкова далеч, че да нарече ненасилието новия начин да спечелиш война. За да подкрепиш обаче каквато и да е ценност, дори мир и пацифизъм, ти трябва да си готов да се биеш за нея и да целиш постигането ѝ - не да бъдеш просто миролюбив, като се гордееш с прекрасните си идеи. В момента, в който започнеш да се стремиш да постигаш резултати, ти трябва да влезеш в царството на стратегията. Войната и стратегията имат своя неумолима логика: ако искаш нещо, ти трябва да си готов и да си способен да се биеш за него.
Други ще се мъчат да докажат, че войната и стратегията засягат преди всичко хората, които са агресивни или са част от властовия елит. Изучаването на войната и стратегията, ще кажат те, е занимание за мъжествени, елитарни и склонни към репресии личности, начин, по който властта увековечава себе си. Такъв аргумент е опасна глупост. Наистина в началото стратегията е създадена за неколцина избраници - генерал, неговия щаб, краля, шепа придворни. Войниците не са били наясно със стратегията и затова тя не би могла да им помогне на бойните полета. Освен това е било неразумно да въоръжиш войниците с вид практическо знание, което би им помогнало да организират бунт или въстание. Ерата на колониализма е отвела този принцип още по-далеч: туземците в колониите на европейските държави, които са били призовавани на служба в техните армии и са вършели много от полицейската работа, и дори тези, които са преминали в по-високите етажи на военната йерархия, са били държани в невежество относно военната стратегия.
Тя е била считана като нещо, което е прекалено опасно да се знае от тях. Използването на стратегия и военното изкуство като част от някакво специализирано знание е било запазено за елита и репресивните власти, които обичат да разделят и владеят. Ако обаче стратегията е изкуство да получиш резултати от внедряването на някакви идеи в практиката, то трябва да се разпространи нашироко, особено между тези, който традиционно са били държани настрана от него, включително жените. В митологиите на почти всички цивилизации великите богове на войната са жени, включително Атина в Древна Гърция. Отсъствието на интерес у жените към стратегията и войната не е биологично, а социално и може би политически обусловено.
Вместо да се съпротивляваме на внедряването на стратегията в поведението ни или да поддържаме представата, че тя е под достойнството ни, е далеч по-добре и е необходимо да признаем важността и предимствата на рационалните военни стратегии. Овладяването на военното изкуство само може да направи вашия живот по-мирен в дългосрочен план, защото вие ще знаете как да играете играта и да побеждавате без насилие. Пренебрежението ви към военната стратегия ще ви доведе до безкрайни смутове и провали в живота.
Тук следват шест основни принципа, към които трябва да се придържате, за да се превърнете в добър боец стратег във всекидневния си живот.
Гледайте на нещата такива, каквито са, а не както ги оцветяват вашите емоции. Стратегически, вие трябва да гледате на вашите емоционални реакции на събитията като на вид болест, която трябва да бъде излекувана. Страхът ще ви накара да надценявате противника и да действате твърде отбранително. Гневът и нетърпението ще ви тласнат към прибързани действия, което ще изключи другите ви възможности. Прекалената самоувереност, особено в резултат на успех, ще ви накара да отидете твърде далеч. Любовта и привързаността ще ви направят слепи за вероломните маневри на онези, които привидно са на ваша страна. Дори недоловими степени на тези емоции могат да оцветят начина, по който събитията изглеждат. Единственото лекарство е да знаем, че да сме движени от емоции е нещо неизбежно, да забелязваме, когато това се случва, и да го компенсираме. Бъдете извънредно внимателни, когато имате успех. Не предприемайте никакви действия, когато сте ядосани. Знайте, че когато сте уплашени, сте склонни да преувеличавате опасностите пред себе си. Войната изисква краен реализъм, т.е. да виждате нещата такива, каквито са. Колкото повече можете да ограничите своите емоционални реакции, толкова повече ще се доближите до този идеал.
Съдете за хората по техните действия, а не по техните приказки. Достойнството на военната наука се състои в това, че никакво красноречие или приказки не могат да обяснят поражението на бойното поле. Военачалникът е допуснал войските му да бъдат разбити, много хора са загубили живота си и точно за това ще го съди историята. Вие трябва да се стремите да прилагате този безмилостен стандарт във вашия всекидневен живот, съдейки за хората по резултатите от техните действия, по деянията, които могат да бъдат видени и измерени, по ходовете, които те използват, за да спечелят власт. Какво хората казват за самите себе си няма значение - те могат да кажат какво ли не. Вижте какво те са направили - делата не лъжат. Вие трябва да приложите тази логика и към себе си. Когато поглеждате назад към поражението, трябва да откриете нещата, които сте могли да извършите по друг, по-добър начин. Виновни са вашите собствени лоши стратегии, а не това, че противникът, когото вините за вашите неуспехи, е нечестен и нелоялен. Вие сте отговорни за доброто и лошото във вашия живот. В заключение на казаното, трябва да вземате предвид всичко, което другите хора вършат като стратегически маневри в опита си да спечелят победа срещу вас. Например хората, които ви обвиняват в нечестност, които се опитват да ви накарат да се чувствате виновни, които говорят за справедливост и морал, всъщност се опитват да спечелят предимство на шахматната дъска."
Из книгата
Рейтинг: 9.89 / 28 гласа
