Великата майка. Беседи пред сестрите

Специфичното за това издание е, че екипът на издателство Пилгрим БГ се придържа стриктно към оригинала на стенограмите на беседите на Петър Дънов без редакция или осъвременяване в текста. Великата майка е серия от беседи пред жените, държани в периода 1917 - 1932. Беседите съдържат ценни окултни упражнения и правила за живот.

През 70-те и 80-те години на XX век д-р Вергилий Кръстев започва да записва спомените на учениците на Петър Дънов, тяхното документално наследство и се опитва да събере неиздаваните оригинали на беседите, разпръснати и местени из цялата страна. Д-р Кръстев е против редакцията или осъвременяването на словото на Петър Дънов. След промените в страната през 1989 г., той разполага с огромен документален архив и си поставя за цел да издаде непубликуваните оригинали без изменения. Започва съставянето на ценната поредица Изгревът - многотомен сборник със спомени на ученици на Учителя. И в края на 1996 г. набира доброволни екипи от цялата страна и организира издаването на непубликуваните стенограми.

Принципите на работа при тези издания са както при публикация на исторически документ. Внася се подходяща пунктуация, за да стане текста максимално разбираем, намесите на редактора са обозначени с прави скоби, диалектните и остарели думи са пояснени под линия и т.н. В оригиналните разшифровки на беседите има една привидна разхвърляност на изложението.

Този подход към темите наподобява привидната разхвърляност в природата, която всъщност е в съвършен порядък. Изключително деликатните духовни теми на тези беседи изискват прецизност на израза, затова Учителят никога не поставя рамки и строги определения. Той дава свобода на читателя да разсъждава и да прилага изложените правила със свое вътрешно разбиране. По тази тема една от стенографките споделя: "Неговата същност беше заключена с много ключове и той отваряше само ключа, който трябва да отвори. Винаги съм усещала, че говореше само това, което иска да каже."

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.