Ключ на българския език

Ключ на българския език Г. С. Раковски Времетраене: 0:43 мин. Коледен комплект Перфекта - За деца на 4-5 години, малък Времетраене: 3:01 мин. Коледен комплект Перфекта - За деца на 4-5 години, среден Времетраене: 3:26 мин. Прекрасната Коледа на малкия елен Вероник Коши, Елиза Паганели Времетраене: 1:17 мин. Ретроградни и неаспектирани планети Хули Леонис Времетраене: 1:28 мин. Дневникът на един изпълнителен директор Стивън Бартлет Времетраене: 1:14 мин. Бизнесът на бъдещето Красимира Ангелова Времетраене: 1:04 мин. Изчезващата лъжица Сам Кийн Времетраене: 1:09 мин.

Четвърто издание.

Препис: Д-р Николай Иванов Колев.

"Драги читателю,

В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски - Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я пази като очите си и да я направи достояние на своя любим български народ.

Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за всенародно въстание за освобождението от турско иго, след неуспеха на легията да пренесе борбата от Сърбия в България, познаваме го и като писател, но малцина знаят, че той е и един блестящ български учен.

В тази книга Раковски извършва удивителни анализи на структурата на българския език и неговият произход, като от този анали извежда неговата древност, произхода му от самскритския и индо-зендски език, връзката на старобългарските вярвания и обичай с тези, описани в книгата Авеста от Хиндистан и т. н. Това е първият български ренесансов историк, които доказва, че българската писменост е много древна и не е създадена от Кирил и Методий, че покръстването на македонските, тракийските и илирийски българи е първото в Европа, далеч преди гръцкото, че покръстването на Преславския двор се отнася само за непокръстената част от българите.

Раковски обръща внимание на Херодотовия текст, че тракийците след индийците са вторият по големина народ и стига до извода, че българите, както и целият славянски свят, са наследници на тракийците, че името българи е предшествало името славяни. Той показва че пея и славя е едно също в стария ни правопис и произношение и оттам, че високоразвитият тракийски народ пеяни и славяни са едни и същи народи, бойната сила на Александър. Анализът на древните източници го води до извода, че балканските българи никога до падането на България под турско робство не са губили своята независимост и често викайки сънародници отвъд Дунава и Волга, са нанасяли значителни поражения на римляните след Траяновите завоевания. В тези войни обичайно българи воюват с българи. Раковски вижда кулминацията на тази войни в създадената от българина Костадин Велики Източна римска империя, чиито основни материални, военни и интелектуални ресурси съставляват тракийските, македонските и илирийските българи, излъчвали императори и пълководци. Раковски вижда след временните победи на Рим при император Юлиан отмъщението на Атила над империята, като възстановяване на огромната българска държава, и за него владетели като Атила, Заберган и Кубрат са български владетели.

Интересен е анализът на състоянието на гърците след погромът който Филип, Александър и на неговите генерали им нанасят за първи път, а след това и на римските легиони за втори път, свеждайки Атика до област, населена от шепа сбирщина народи, управлявана като малка област на провинция Македония. Анализът му на стопанския модел на гърците е много интересен. Той констатира, че гърците възприемат светилищата на всички околни народи и изграждат стопанската си система основавана на безконечен поток от поклонници, продавайки им всичко, включително и разврат в Коринт, което укорява апостол Павел в двете си писма. Това води до липса на какъвто и да е интерес на гърците към монотеизма, с който да заменят многобожието и унищожат стопанския си модел на живот. Така че по сведения на старите автори те едва след Юстиниановото време приемат християнството.

Убийствена е критиката на Раковски как гърците преиначават всичко в своята история, като например, че били назначили и изпратили сами покорилият ги Александър в Азия да отмъсти за тях, че били избран от Светия Дух народ да разпространява християнството на гръцки език и т.н. Друга част от анализа на Раковски е изводът, че френските народи в основната си част се състоят от славянски изселници, че предхристиянските им обичаи, друидизмът и други съвпадат с българските, че имената на техните владетели се интерпретират разбираемо с българския език и други. Раковски е първият български историк, които обръща внимание на онези наши народни песни, възпяващи галатските войни на Балканите в III век пр. Хр., и след като ги съпоставя със записките на латинските и елинските историци, констатира, че българският народ има реален спомен в епоса си за събития на балканите от това време.

Тези и много други неща ще научиш, драги читателю, от тази книга.

В 2008 година издателството Хелиопол направи третото, фототипно издание на тази книга, което беше ценно и навременно, особено за специалисти историци и езиковеди. Моите лични впечатления обаче са, че широка читателска публика изпитва значителни затруднения с текст, писан преди 157 години с българска азбука преди двете писмени реформи. Това е причината да издам този препис на съвременен български, като при това нека направя следните уговорки: Старобългарските народни песни и цитати са даден със стара азбука. Същото се отнася в изписването на старите български думи при етимологичния им анализ. Този анализ би останал неразбран, ако не се използва тогавашното произношение и правопис. Двете писмени реформи отдалечават нашият литературен език от първообразния му самскритски, и правят от гледна точка на говорния български етимологични анализи далеч по-трудни, отколкото по времето на Раковски. Така че от тази гледна точка това съчинение на Раковски е от неоценима стойност.

Речникът на Раковски е грижливо избран и обоснован от самите резултати на неговите изследвания. Така например той отказва да използва гръцкото понятие история, защото е произлязло от далеч по-стара самскритска и българска дума исто и по тази причина предпочита оригинала - повестност. Същото важи и за мъдрословие, а не философия, любословие, а не литература, баснословие, а не легенди и митове, Бабилон, а не Вавилон, самскритски език, а не санскритски, земеописание на място, а не топоним, здравомислие, а не логика, езикоизследователи, а не лингвисти, мечтаен вместо фантастичен, разборно разсъждение вместо анализ, посланици вместо апостоли и т.н.

Интересен е и анализът на Раковски, как изведнъж от гали, вандали и алани във Галия, примесени с латинските колонизатори, изникнаха франките, и какъв народ са те. От запазени лични имена на тези фрънги, както те бяха наричани и у нас до по-миналото столетие, като Meroveus и Miroveus - Воюващ за мир; Clovis - Слав, Слави; Clodomir - Побеждаващ света; Clotair - Борещ се юнак; Chari-bert - Светъл борец; Sigebert - Светъл в бран; Dago-bert - Високо-избран, и от други сведения, Раковски заключава, че и те са славянски, а не германски народ, както и днес се пише в учебниците на Западна Европа.

Първият издател на тази книга обръща внимание, че вероятно Раковски би издал книгата по друг начин, но той не си позволява да измени нищо от ръкописа. И наистина, на места ще намерите бележки да се допълни, да се изследва, да се добави цитат от еди-къде си свидетелстващи, че смъртта е прекъснала работата над този ръкопис.

И така, надявам се, драги читателю, тази книга да бъде ценно допълнение в твоята сбирка от историческа литература."
Николай Иванов Колев

Книгата е започната в Одеса през 1858 г. Издадена от Киро Стоянов, племенник на Раковски в Букурещ през 1885 г.

Предговор, разясняващ кога и как се е породила идеята на съчинителя и как е положил началата на този предмет
Увод, разясняващ основанието на ключа на българския език. Първата и последна точка, откъдето е започнало съставянето на езика. Нямогласната буквица ь или най-слабият и първи звук на човека. Попълненото лично местоимение а-сь, което е равно на ь и което изразява битието, съществото на човека. Самскритското неопределено наклонение на отглаголното съществително as= être =равно или еднакво с българското лично местоимение а-сь = быти. Произведение (състав, б.из.) и значение на думата ıазыкъ от личното местоимение а-сь или ıазь. Самата дума ıазыкъ доказва едновременното си появяване заедно с човека на света. В ıазыка се крият най-старите и най-истинските начала на повестността на всеки народ. Българската дума ıазыкъ дава една голяма озарителна светлина на новото изкуство на ıазыкъ - la science du langage
Старобългарското а-сбуки, както се намира в старите ръкописи, разяснение как трябва да се пише
Как са писали а-сбуки-то старите българи
Тълкуване на това четене, т.е. разяснение на това какво вероизповедно съкращение се крие в него. Буквата в = вѣдѣ или вѣди и названието на самскрит на най-старите свещени книги Вѣди
Буквата б, буки или букъви значи книги, а не богове
Думата богъ е същата в старохалдейския език, както и Бѣлю (Бѣль богъ, небо, гадъ, белъ, сатанъ = сѣтенщ, лукавы) (сравни сѣть = лукавштина) и други
Как думата букви има значението книгы?
Повестователно съображение как и другите народи са писали първо на лико и кори от Papyrus = папуръ и lotus = лотъ
Гръцкото βιβλος и βιβλια е заето от финикийците, както и писмеността им. Повестователните доказателства се дават от самите техни писатели
Пелазгите са имали по-напред писменост от гърците и пеласгите не са били гърци, нито са говорели гръцки език
Тълкуване на г = глаголи, д = добро, е = ѣсть
Разглобяване на думата глаголи и сравнение с подобната на нея дума гьгримъ
Думата гьгримъ се намира в зендската книга ІАсна, в същото значение както и в нашия говорим език
Подобна на тази наша старобългарска молитва: глаголи добро ѣсть се намира в книгата ІАсна, глава I. XIII
Разглобяването на тази молитва дума по дума е чисто българско четене и тълкуване, а не както са го чели Евгени Бурнуф и Дюпперо
Каква връзка има зендският език със самскритския, на кой народ е принадлежал в древността, къде се е съхранил, как е получил името зендски и какви книги съдържа Зенд-авеста и прочее
Този народ носи името Guébres = Гьбры, което име се е съхранило в нашата България
Името Гебры е изкривено от гърците - Κιμπροι или Κιμμεριοι
Първите европейци, които са прочели зендските книги и прочее
Тълкуването на думата Uzarana = узарана в молитвата ІАснѫ
Какви молитви са имали старите ІАриꙗны при изгряването на зората, т.е. преди да са разделят зендите със самскритския език, или по-правилно да кажем преди да се разделят Вѣдыте и Зенд-авеста; откъс от Rig - Veda = Риг-Вѣда - върху това
Забележка относно единството с вярването, което е съхранено и до днеска в българите за злите духове, които уж бродят през нощта, докато се появи зората и прочее
Тълкуване на ж = живѣте, s = зѣло, з = земя. Буквата s, както се произнася от народа и какво значение имат написаните с нея думи и как трябва да се тълкува тук, т.е. в това старобългарско вероизповедно съкращение и прочее
Какво уважение са отдавали четците на светите книги Вѣдите и прочее
Тълкуване на и = иже, ï-к-како, л = люди, м = мыслите и как се свързва това вероизповедателно съкращение с гореизложеното и прочее
Н = нашъ, о = онъ, п = покой. Тълкуване или отговор на горния подразбиращ (сугестивен, б. изд.) въпрос
Старите българи са вярвали в безсмъртието на душата, както и ІАриꙗнытѣ и прочее
Р = рьци, с = слово, т = твьрдо тълкуване, или изискуемите дела на практическата част на това съкращение на вярата и сравнение с тая наука в самскритските книги
Думата самскрытъ е чисто българска дума, както е писана в индийските книги, а не санскрит, както я пишат европейците
Забележка върху мислите, които са имали всички стари вероизповедания за безсмъртието на душата и бъдещето ѝ възнаграждение и прочее
Оу = укъ, Ф = фрьтъ, х = хѣръ. Тълкуване и доказателство на важното и високо тайно съдържание на тези три думи чрез сравнението със самскритските книги и прочее
В сиꙗмските книги има чисто български имена, както и иноците им носят името Самоци на техния стар език и прочее
Какво мнение са имали индийците за Richa = sages divinisés и каква почит са им отдавали и прочее
Откъс от Ромаꙗна, разясняващ каква чудотворна сила са отдавали индийците на обожествените си мъдреци (Richis) и прочее
Друидите и друидизма или сравнение с нашето народно вярване за тях, съхранено и до днес в народа
Кратък поглед върху най-старата френска повестност или разяснение, какво са били галите и Franchs = фрѫзы, на който французите се считат за преки потомци и прочее
Думата Veser = Везеръ, Rein = Рюенъ, Saliens = Салиꙗни, Ussel = у-селъ, или sala = села, законите: Saliques = селꙗшкы и прочее
Merovinges = Миро-воювичы тѣ и прочее
Обширно разяснение на думата Franks = фрѫгъ и прочее
Съобръжение, свързано с повестността на това разяснение
Тъждественост на Варягы и Фрѫзы и прочее
За споменаваните Βαρραγγοι, Φραγγοι, от византийците до XI и XII век и прочее
Какво тълкуване дават днешните учени на думата Βαραγγοι и пр.
Жреците (поповете) на старите Фрѫзы са се наричали друиди и учените извеждат тази дума от derw = дьрв = chene = дѫбъ и казват, че тази дума е била старо-кимбришка или старо-келтска
Вярването им в единствения Бог, в безсмъртието на душата, живот в отвъдния свят, наказание и възмездие според делата и прочее
Поповете им били лекари, естествоизследователи, звездобройци и проч. Гражданската и вероизповедалената власт била в техни ръце и прочее
Най-главните от тях са носили bardes = бьрды, брьды, броды, бродняцы = скитащи се и прочее
Дъбовата Имила е била използвана в техните баения и лечения и прочее
Стъкленият валяк, който са носили друидските попове в знак на чина им и прочее
Споменаваните от латинците галски богове - Бѣленъ = бога слънце, Таранъ - бога на гърма и прочее
Между друидските попове и самоци имало и жени. Съхранило се е името на една от тях Milne = Милна - Милка и прочее
Възпоменаемите горски диви от старите елини под името Δροїαδες и дървото δρυς = дѫбъ не са гръцки думи, но наши чисто български
Какво са записали днешните учени за старото вярване на славяните и няколко имена на боговете им и прочее
Какво са записали византийците именно за българските стари попове по повод на българската славна победа над ромеогърците при Зурта и прочее
Разясняване на думата derw = дьрвъ, и на думата δρυς = дѫбъ, от които се извеждат δρυїαδες и druides, дьрьвитъ и прочее
Българските змейове, самодиви, самовили и горски диви и горски вили, на които народът отдава жилищата в дъбравите и прочее
Змейовото кравайче и индийското чяродейно Павитра = кравайче, свито от пет или седем треви, и наричано на самскритски език дарба и прочее
Десет стари народни песни, потвърждаващи, какво са описали учените за Друидите и Друидизма и прочее
Думата гайда е същата и в зендския език. Старобългарските грайни (музикални) оръдия, военни - военните тръби и рогове на старите българи. Омировите Пαιανες = Пѣꙗне и παιανικοι υμνοι = пѣꙗнически пѣсны, както са били пеени, когато в древността българите са отивали на война, когато ги изпращал и посрещал народът. Пѣꙗнытѣ в Александровото време. Пѣѭ и Славѭ имат едно и също значение. Пѣꙗнъ и Славъ или Славꙗнъ е едно и също. Името Славꙗнъ по-късно приложена над името българин, което значи в древността сѣꙗштыи Бьлгуръ, Бльгурь или Булгурь и прочее
Забележка. Името Milne = Милка, съхранено при друидите, се е съхранило и в нашите самодивски песни, както и името Неда, възпитавал гръцкия бог Зевс и прочее
Името Стоꙗнъ играе най-голяма роля в самодивските песни. Това име се намира и в самскритския език Sthnanou тълкувано le stable = постоꙗнъ и е било едно от имената на бог Civa = Сива. Българското име Станъ, Стану, Станю и проч. както и Сиву, или Сива, Сивку и прочее
За дъбовата Имила и каква роля играе днес в народните ни български вярвания и прочее
Стъкленият валяк или змийският камък и вярването на нашите българи за рогатата змия и за сплитането на много змии в едно място и прочее
Възпоминанието на изцелителния камък при кръщението на Преславския двор и употребата на такъв камък още по някои места в България и прочее
Пристигналите галати в трети век преди Христа и техните предводители Breme = Брѣмъ, Bolgue = Болгъ, и тракоилирийския народ, който са заварили там. Тровените от тях гозби, кладенци и прочее
Как тълкуват имената им френските учени по мъртвия старо-келтски език, и как ги тълкуваме ние на нашия жив български език
Това повестователно събитие се е съхранило в нашите народни песни и прочее
Анализ и извод, че фръзите и галатите са били българи и са говорели един и същ език, както и това, че предписваният им друидизъм си е старото българско вярване и прочее
Окончателно и за винаги опровергаване, че българите и славяните са дошли няколко века след Христа в Тракия
Анализ на Херодотовото свидетелство за тракийския народ и прочее
Изследване на собствените имена, чрез разглобяване (разлагане на срички, б. изд.), на някои предводители и царе на галите фрѫгове, които въобще не са идвали в Стара планина при похода на Брем и Болг и прочее
Тълкуване на народното име Boїens, Boїi и Boioarїi праотци на галите, с българското бой, войны, Boisci = боискы. Българското Бойковцы и прочее
Името Кубрат
Българските народни песни възпоменаващи галатите в българската памет и до днес от народа ни.
Забележка върху тези песни и необоримо доказателство на повестователното им съдържание
Откъс от български безименен ръкопис върху старото битие на българите под името гимери и кимери, т.е. кимбри и кимери, и възпоменаването на Брем и Болг като царе, първият славянски, а втория български и прочее
Разбор на този приведен откъс ръкопис и прочее
Повестователни разборни доказателства, че българите са имали писменост и книжнина преди кръщението на Преславския двор и че те не са били кръстени от гърците, нито светото наше писание е преведено от гръцки език и прочее
Кръщенето на преславския двор според легендите (сказанията) и прочее
Мнимото изобретяване на славянската писменост от Кирил според легендите
Славяните приели безусловно тази легенда, и най-вече русите, и разпространяват все още, че Бог и Светият Дух са избрали гърците и техния език да разпространяват християнската наука и прочее
Опровергаване на тази глупава мисъл от самите Свети канонични книги
Основата на най-голямата добрина на Христовата наука и прочее
Дарбата на Светия Дух на първите проповедници благовествувания и прочее
Текст от самите Деяния на посланиците за езиците, какво се казва за следствието на дадената им дарба от Светия Дух в Петдесетницата и прочее
Сказание на Св. Епифаний, епископ Кипърски, за дванадесетте посланика, кой от къде е бил родом, къде е проповядвал и къде е починал
Извод на повестователната част от Деянията на посланиците, доказващи, че македонските българи са съставили първата Христова черква в Европа и че те са взели най-голямо участие в разпространението на Християнството и прочее
Павел и неговата проповед започваща от Дамаск и завършил в Рим и прочее
Павловото послание от Коринт към римляните и описаната от него развратност, която той без съмнение е видял в Коринт
Обсъждане на свидетелствата, съхранени в най-старата повестност на гърците за развратеността им, и заключение че Павел не е преувеличил това описание и прочее
Македонските българи изпращат помощ на християнското братство в Йерусалим и прочее
Павловото свидетелство, че македонците му изпращали помощ, когато им поискал, и прочее
Първото послание на Павел към гражданите на Солун, отправено от Солунската църква и прочее
Забележка върху това писмо и прочее
Заключение върху тези необорими доказателства и прочее
Разбор на причините, поради които македонските българи са приемали така лесно християнската наука и прочее
Причините, поради които гърците не приемали християнството в тези времена и прочив
Свидетелството на Лукиян от втори век след Христа, че християнството до тогава не е било прието от гърците и прочее
Това се потвърждава и от житието на Св. Василий, роден в Кесария през 329 г. след Христа, починал на първи януари 379 г., който е учил в Атина и прочее
Състоянието и положението, в което са се намирали гърците и тяхната народност при появяването на Христос
Мечтайно вселенство изпраща победителя си Александър Македонски в Персия, за да накаже персите за предишният им погром над Елада, и опровержението на това
Гръцката повестност за македонците. Шест хиляди наемници гърци, съпровождат Александър Македонски в похода му в Азия
Македонската държава след смъртта на Александър Македонски. Гръцката земя попада под римската власт. Трояновата врата. Българите владеят гърците. Независимите старопланински българи воюват с римляните
Старопланинските българи съставят силно царство след смъртта на Атила. Причината, поради която Рим владее толкова народи. Рождението на Исус, надписът над кръста, заключение. Ролята която имат македонските и тракийските българи във Византийската империя след Христа
Бележки