Толкова несигурни ядра"Като сянка на живота, сънят - в излишество - потапя реалностите в съмнение и не тялото е, което плува в създаденото от тях движение, то е самото движение, неподвластно на себе си. То е променливо в мъглата на удавените понятия, сред които митът за съществуването търси общия ни скелет и само думите, в своя разпад, доближават някогашната му здравина."
По-течна от вода
но по-пластична
всяка искрено конфронтирана секунда
е гръмоносна промяна
шамар
и след нея
ми е трудно да понеса скорошното си аз
това - от преди няколко секунди
а да присъствам в сегашното си
ме е страх защото сякаш е негодно
за настоящия
за бъдещия момент
може би било корифей за предишния
но той не съществува
възможна ли е
подобна пластичност -
дифузия в епикризата на времето
или се превръща в плисък
на отронената секунда
Йоана Стоянова
Георги Гаврилов