Археология. Старогръцко изкуство

"Лекциите на професор Богдан Филов ни даряват възможността да пристъпим в лабораторията на един от най-мощните археолози през XX век в световен мащаб, съграждали тази наука и в България. През десетилетията, отминали след представянето им, се е умножил, усъвършенствал и усложнил изследователският апарат, разширил се е кръгът на обектите, неимоверно е нараснало числото на интерпретативната литература. Навярно тъкмо това удължава фокусното разстояние на наблюдението върху методите, критериите и ходовете на мисълта, присъщи на един от първомайсторите на археологията, приложени тук и към широк дял от изкуствознанието. С това цикълът лекции на Богдан Филов проявява себе си и като ценен паметник на българската академична култура, и като действащ изследователски инструмент."
Проф. дфн Георги Каприев

Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57^-то и 58^-то правителство (1940 - 1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943 - 1944). Богдан Филов е учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на Царство България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с договор, подписан във виенския дворец Белведере. Осъден е на смърт и екзекутиран на 2 февруари 1945 г. от т. нар. Народен съд, сформиран почти веднага след преврата от 1944 г. и последвалия го комунистически режим в България.

Богдан Филов е роден в Стара Загора в семейството на подполк. Димитър Филов от Калофер (съратник на Христо Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово. Баща му е убит при русофилските офицерски бунтове по времето на Стамболов. Преждевременната му смърт оставя съпругата му вдовица с три малки деца. Учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София през 1900. След това заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901) и Лайпциг (1902 - 1903), както и археология и римска история във Фрайбург (1904 - 1906). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга - притурка на престижното германско списание Klio в Лайпциг.