Провадия и околността преди и след Освобождението

По спомени на Панайот Николов и други източници. "Читателят ще притежава книга, която представя историята на българския народ от началото на XIX до началото на XX век, пречупена през личната съдба на един български патриот и отечестволюбец - Панайот Николов (1799 - 1909 г.). В нея може да бъде открита разнообразна информация за редица събития, случили се в североизточната част от българските земи през разглеждания исторически отрязък. В началото са предоставени родословни бележки за семейството на Панайот Николов, както и се разглежда епохата от края на XVIII и началото на XIX век.

В края на 30^те и през 40^те години на XIX век Панайот Николов организира бойна група от по-будни български младежи в родното си село. Тя отмъщава на различни разбойници-турци за техните издевателства над местното беззащитно християнско население. Той е един от основните водачи на българите в града в тяхната борба за новобългарска просвета и църковна независимост. Заради своята народополезна дейност на няколко пъти е арестуван и лежи в затвора, бидейки наклеветяван. Панайот Николов, заедно със своите седем синове се явява и основният двигател на създадения в Провадия революционен комитет. Негов пръв ръководител става най-големия му син Никола Панайотов. В книгата намираме интересни биографични сведения за редица местни възрожденски дейци. Детайлно е представена и Освободителната Руско-турска война 1877 - 1878 г.. В края на книгата са представени сведения за културната деятелност в Провадия след Освобождението и е представена нерадостната картина около разрушаването на много запазени старини, поради невежеството на населението, което не оценява тяхната историческа стойност.

За по-пълно запознаване на читателите с разглежданите проблеми, внукът на дядо Панайот Николов - Марин Маринов допълнително привежда сериозно количество исторически източници, писани от бележити учени. По този начин читателят има възможност да добие една по-пълна представа за живота в Провадия и района за период от около едно столетие, пречупен през погледа на три различни поколение - представители на големия Панайотов род..."
От издателството

За книгата - д-р Драгомир Георгиев
Предговор на предговора - проф. Здравко Маринов
Предговор
Увод
Родословни бележки за дядо Панайот. Епохата от края на XVIII и началото на XIX век. Разбойничества. Кърджалии. Стойности и поскъпвания
След Малкия бозгун 1810 - 1812 г. на занаят. Спасител. Копнеж по наука. Поп Марко
Големият бозгун 1828 - 1829 г. Сюргюня. Турско зверство. В руския стан. Чумавото. Укрепване на града от русите.
Град Провадия до Големия бозгун. Разположение. Останки от старини. Верския постройки. Жилища. Поминък. Занаятчийство и търговия. Носии. Водоснабдяване. Хигиена. Отношения
Руско-турската война (Големият бозгун 1828 - 1829 г.). Първо и второ настъпление на Шуменския гарнизон към Провадия. Кюлевчанският бой и поражението на турците
Последствия от войната. Големият глад и голямата чума. Изселвания. При спахията в с. Кюпеклий. За спокойствието въобще. По следите на издирванията
Провадия след Големия бозгун (1828 - 1829 г.)
Старото българско население в Провадийско. Изселване, преселвания, потурчване
Преселване на малоазийските българи. Произход на гагаузите
Учебно дело. Първото българско училище в областта с даскал Рашко Блъсков. Първото българско училище с Провадия
Завръщане на Панайот в село Дере-кьой, възстановяване и задомяване. Домашно училище. Даскал Жендо. Първото селско училище. Даскал Жендо - свещеник Захари
Организиране на бойна група за защита на селото
Около Кримската война. Сведения от дядо Панайота и Илия Р. Блъсков. Разбойникът Солак Мустафа. Църква в село Дере-кьой
Преселване на Панайота в Провадия. Заварени там християнски семейства. Просвета. Църковни борби. Българо-гъркомански отношения. Отказване от Патриаршията. Превземане на църквата. Ангел Георгиев и Никола Г. Даскалов. Борби за българско училище. Съграждане на първото българско окръжно училище в Провадия
Българското възраждане във Варненска област и в Провадия - по проучванията на проф. д-р П. Ников. Църковни и административни граници. Изселвания и заселвания след войната 1828 - 1829 г.. Засилване на българския елемент и народностното съзнание. Национално възраждане. Икономическо издигане на Провадия. Елинизаторски домогвания на гъркоманите гагаузи. Окончателно скъсване с Патриаршията. Просветно въздигане в областта. Обособяване на българите в самостоятелна национална единица
Митрополит Йоаким и сблъскването му с българското църковнонационално движение. Борба в Провадия за църква и училище. Законникът. Девическо училище, дружество и читалище във Варна. Сепаративни тенденции по законника, изменения и помирение Варненско-преславска епархия и първият български владика във Варна - митрополит Симеон
Революционна и възрожденска деятелност в Провадия. Революционна група - кръжок. Панайот Николов и Никола и Иван Панайотови. Тодор Мутевски - революционна и обществена дейност. Чорбаджийски противодействия. Дейно участие на Варненския край в националосвободителното движение. Местни деятели в Провадия.
Освободителната война 1877 - 1878 г.. Башибозушки и черкезки пълчища. Угроза на града от разорение. Ил Блъсков за разорението на Осман пазар и Ески Джумая. Сплотяване между турци и българи за отбрана. Посрещане на руските освободителни войски. Второ посрещане. Подполковник Вигант - началник на окръжието. Въвеждане на българско народно управление
Човечни турски управници - Осман бей и други
Един излет с дядо Панайота. Каменоломната. Случай от войната през 1828 - 1829 г.. Таш-кайнарджа. Кешишлик. Али бей дере. Свети Георги. Петрово градище. Петров дол. Петрова ряка. Кюмбети. Венчан кале
Старини в Калето. Разрушения. Спънати инициативи. Калето - каменна кариера
Старини в града. Старият мост. Чобан джамия. Омуртагови колони. Ески-хамам. Абдес чешма. Заличени следи от първата българска просвета в града
Местна културна деятелност и противодействия на невежеството
Калугерски дупки. Гористи места
Село Джиздар-кьой (Добрина)
Вместо заключение
Дедо Панайотъ Николовъ