Животът на господин Дьо Молиер

Животът на господин Дьо Молиер (1932 - 1933) излиза за пръв път едва през 1962 г., след смъртта на своя автор. Жизненият път, съдбата, епохата и героите на френския драматург Жан-Батист Молиер, представени през погледа и с живописното и достоверно перо на неговия руски събрат Михаил Булгаков.

Срещата на двама световни творци, живели в различни столетия, но кръвно близки на попрището на литературата и изкуството, ражда своеобразен биографичен роман, наподобяващ пъстро театрално зрелище, низ от сцени с ярък декор и колоритни действащи лица.

Книгата е част от поредицата Модерна класика от издателство Колибри.

"В къщата с маймуните

И тъй, някъде към 13 януари 1622 г. в Париж на господин Жан-Батист Поклен и на неговата съпруга Мари Поклен-Кресе им се роди хилав първороден син. На 15 януари го кръстиха в черквата Св. Евстати и го нарекоха в чест на бащата Жан-Батист. Съседите честитиха на Поклен и в цеха тапицерите научиха, че се е появил на бял свят още един тапицер и търговец на мебели. Всеки архитект си има свои фантазии. По ъглите на приятната триетажна къща с островръх двускатен покрив при пресечката на улиците Св. Оноре и Старите бани строителят от XV в. бе сложил дървени скулптури, представляващи портокалови дървета с грижливо подкастрени клони. По дърветата висяха на вериги маймунки, късащи плодовете. От само себе си се разбира, че парижани нарекоха тази къща къщата на маймуните. Много скъпо му струваха по-късно тези маймунки на комедианта Дьо Молиер! Доброжелателите неведнъж казваха, че няма нищо чудно в кариерата на първородния син на уважаемия Поклен, на сина, станал шут. Какво друго може да се очаква от човек, израсъл в компанията на тия гримасничещи животни?

Но и по-късно комедиантът не се отрече от своите маймуни и вече към края на живота си, когато му хрумна да прави проект за свой герб - кой дявол знае защо му беше дотрябвал герб, той изобрази върху него своите опашати приятелки, пазителки на бащиния му дом. Този дом се намираше в ужасно шумен търговски квартал в центъра на Париж недалеч от Пон Ньоф. В къщата живееше и търгуваше нейният собственик, придворният тапицер и декоратор Жан-Батист-баща. С течение на времето тапицерът получи още едно звание - камериер на Негово Величество краля на Франция. И той не само носеше с чест това звание, но успя да уреди да го получи по наследство и първородният му син Жан-Батист.

Говореше се, че Жан-Батист-баща не само продавал кресла и тапети, но заемал и пари срещу солидна лихва. Не виждам в това нищо осъдително за човек търговец. Но злите езици твърдят, че Поклен-баща попрекалявал с лихвата и че уж драматургът Молиер, когато описвал отвратителния скъперник Арпагон, изрисувал родния си баща. Това е същият Арпагон, който се опитва да пробута на един от клиентите си вместо пари разни вехтории и между другото натъпкан със сено препариран крокодил, който можел според Арпагон да се окачи на тавана като украшение. Не искам да вярвам на тези празни приказки! Драматургът Молиер не е чернил паметта на баща си и аз също нямам намерение да я черня. Поклен-баща бил истински търговец, известен и уважаван представител на своя почтен цех. Бил е търговец и над вратата на маймунския дюкян се развявало честно знаме с изображението пак на маймуна.

В немного светлия първи етаж, в магазина, миришело на боя и на вълна, в касата са звънтели монети и тук цял ден се стичал народ да избира килими и тапети. При Поклен-баща правели покупките си буржоа и аристократи. А в работилницата с прозорци към двора се вдигали стълбове лепкав прах, били струпани столове, търкаляли се парчета фурнир, изрезки от кожа и плат и сред този хаос се суетели, удряли с чуковете, кроели с ножиците Покленовите майстори и калфи. В стаите на втория етаж над знамето се разпореждала майката. Там се чувала непрекъснатата ѝ кашлица и шумоленето на копринените ѝ поли. Мари Поклен била заможна жена. В шкафовете ѝ лежали скъпи рокли и флорентински платове, бельо от най-тънко платно, в скриновете били скътани огърлици, гривни с диаманти, бисери, пръстени с изумруди, златни часовници и скъпи сребърни прибори за хранене. Когато се молела, Мари прехвърляла в ръка зърната на седефена броеница. Тя четяла Библията и дори, нещо, на което не съм склонен да вярвам, гръцкия автор Плутрах в съкратен превод. Била кротка, любезна и образована. В рода ѝ открай време имало много тапицери, но и хора с други професии, например музиканти и адвокати.

А в горните стаи на къщата с маймуните се разхождало русокосо момче с пълни устни. Това бил първородният син Жан-Батист. Понякога той слизал в магазина и в работилницата и пречел на калфите да работят, защото ги разпитвал за какво ли не. Майсторите се подсмивали на заекването му, но го обичали. Понякога той седял до прозореца и подпрял бузи с юмруци, гледал мръсната улица, по която сновели хора. Веднъж, като минавала край него, майка му го потупала по гърба и казала:
– Ах ти, съзерцателю...

И един хубав ден пратили съзерцателя в енорийското училище. В енорийското училище той научил точно това, което може да се научи в такова училище, тоест овладял четирите основни правила на аритметиката, започнал свободно да чете, получил елементарни познания по латински и се запознал с много интересни факти, изложени в Житията на светците. Всичко вървяло мирно и тихо. Поклен-баща трупал пари, имал вече четири деца, но изведнъж къщата с маймуните била сполетяна от беда.

През пролетта на 1632 година крехката майка се разболяла. Очите ѝ станали блестящи и тревожни. За един месец така отслабнала, че трудно можел да я познае човек, а по бледите ѝ бузи разцъфтели лоши петна. После взела да храчи кръв и в къщата с маймуните започнали да пристигат, яхнали мулета, доктори със зловещи качулки. На 15 май пълничкият съзерцател ридаел, бършел с мръсни юмруци сълзите си и цялата къща ридаела заедно с него. Тихата Мари Поклен лежала неподвижно със скръстени на гърдите ръце. Когато я погребали, къщата сякаш потънала в постоянен полумрак. Бащата станал тъжен и разсеян и през летните вечери първородният му син няколко пъти виждал баща си да седи сам в сумрака и да плаче. Това разстройвало съзерцателя, той обикалял безцелно жилището и не знаел за какво да се залови. Но после бащата престанал да плаче и започнал често да ходи на гости у някакво семейство Фльорет. Тогава съобщили на единайсетгодишния Жан-Батист, че ще си има нова майка. И наскоро Катрин Фльорет, новата майка, се появила в къщата с маймуните, защото бащата купил друга къща."
Из книгата

Михаил Булгаков е руски писател, драматург и театрален режисьор, автор на романи и разкази, множество фейлетони, пиеси и киносценарии. Световна слава придобива с романа Майстора и Маргарита. Писателят е един от най-четените и любими автори на ХХ век, който оставя трайна следа в историята на литературата. Неговите романи на преведени на множество езици по света, сред които френски, английски, немски, италиански, шведски и чешки и др.

Михаил Афонасиевич Булгаков е роден на 3 (15) май 1891 година в Киев (Руска империя, дн. Украйна) в семейство на професор от Киевската духовна академия. Той е най-голямото дете от общо седем деца в семейството. През 1909 година Булгаков завършва Първа киевска гимназия след което постъпва в Медицинския факултет на Киевския университет. След като се дипломира през 1916 година започва работа като лекар в село Николское, Смоленска губерния. Именно впечатленията му от тригодишната лекарска практика там са в основата на цикъла му с разкази Записки на младия лекар. От 1917 година той започва да използва морфин, с цел да облекчи алергичните реакции след ваксинация срещу дифтерит, но впоследствие се пристрастява към него. През есента на 1918 година Булгаков се връща в Киев, където започва частна лекарска практика. По време на Гражданската война (февруари 1919 г.) той е мобилизиран като военен лекар в армията на Украинската Народна Република. Година по-късно Булгаков остава да живее във Владикавказ, където сътрудничи на местните вестници, занимава се с литературна дейност и пише първите си пиеси, които се поставят в местния театър. Той все повече започва да определя себе си не като лекар, а като литератор.

През 1921 година Булгаков се премества в Москва, където се съсредоточава основно върху литературна дейност. Той сътрудничи като фейлетонист във вестниците Гудок, Рабочий и списанията Медицинский работни,Россия, Возрождение и Красный журнал для всех. През 1924 година се запознава с наскоро завърналата се от чужбина Любов Белозерская, която година по-късно става негова съпруга. В печата се появяват неговите разкази и повести Записки по маншетите, Дяволиада, Фаталните яйца и романът Бялата гвардия. Същата година Булгаков написва повестта Кучешко сърце, която бързо печели сърцата на читателите. Сатиричният сборник с разкази Дяволиада привлича погледите на критиката и довежда до полемични спорове. Пиесите му са поставяни на сцените в Московския художествен театър (МХАТ), театър Вахтангов и Московския камерен театър, като най-известни сред тях са Дните на Турбини, Квартирата на Зойка, Пурпурният остров и др. Те също предизвикват множество спорове. Авторът все по-често започва да е критикуван за антисъветско съдържание на творбите му, като след 1929 година цензурата практически преустановява нови публикации на неговите произведения. В периода 1930-1936 година Булгаков работи в Московския художествен театър като асистент-режисьор. Събитията от тези години са описани в творбата Театрален роман. Булгаков става член на Съюза на съветските писатели. През 1934 година прави първата пълна редакция на своя шедьовър - романът Майстора и маргарита, който писателят започва да пише още през 1929 година. По това време Булгаков вече е неизлечимо болен, като някои глави от творбата той диктува на жена си. Работата над книгата е завършена през февруари 1940 година, месец преди смъртта на автора. Авторовата концепция на Майстора и Маргарита значително се изменя за целия този период - от сатиричен роман до философско произведение, в което сатиричната линия се явява само част на сложната цялостна композиция. Романът за първи път е публикуван 26 години след смъртта на Булгаков в списание Москва и му носи световна слава, макар и посмъртно. През 1972 година книгата е успешно екранизирана. Майстора и Маргарита е един от най-ярките шедьоври на руската литература, неизяснен напълно, мистериозен и примамлив. Воланд един пролетен ден пристига в Москва, за да възстанови реда в града. Това е началото на една история, пълна с приключения и ирония, в която в крайна сметка побеждава любовта и верността. Други популярни творби на автора са Морфин, За ползите от алкохолизма, Колекция от долнопробни факти и др.

Великият майстор на словото Михаил Булгаков умира от нефросклероза на 10 март 1940 година в Москва, оставяйки след себе си безсмъртни произведения, които са актуални и до днес!