Жена, неподвластна на времето

Жена, неподвластна на времето Лариса Ренар Времетраене: 1:26 мин. Да преживееш XXI век: Чомски и Мухика Саул Алвидрес Времетраене: 1:30 мин. Албум за обич с баба Диана Стоева Времетраене: 1:00 мин. Далече от Луизиана Лус Габас Времетраене: 1:13 мин. Първият президент на републиката. Текстове и интервюта Времетраене: 1:16 мин. Как да увеличим интелигентността на бебето си Глен Доман, Джанет Доман Времетраене: 1:23 мин. Между два океана Кристина Енрикес Времетраене: 0:50 мин. Пътеводител за абсолютно всичко Хана Фрай, Адам Ръдърфорд Времетраене: 1:11 мин. Йога за лице Лилия Симова Времетраене: 1:19 мин. Тайните на руните - комплект карти и книга Катрин Тодорова Времетраене: 0:59 мин. Животът невъзможен Мат Хейг Времетраене: 0:57 мин.

Годишна програма за зареждане с енергията на младостта и откриване на нови пътища за развитие и за всички жени, които желаят да съхранят здравето, красотата и любовта си.

В Жена, неподвластна на времето Лариса Ренар развива своята уникална програма за женската енергия и ни представя цялостна уелнес система, която се основава на традиционната китайска медицина и на теории от областта на физиката, биологията, медицината. Тази система включва диагностика, прочистване на организма, козметични процедури, хранителни добавки и режим на хранене, физически и духовни упражнения и практики, сред които: трансформиране на негативните емоции - гняв, страх, обиди; навлизане в творчески процес, създаване на сексуална енергия, медитации.

Програмата е разделена на 6 периода, базирани на активността на нашите вътрешни системи, и е съобразена със сезоните.

Предназначена е за всяка жена и ни помага:

• да съхраним здравето и красотата си;
• да се поддържаме в най-добрата си физическа и психическа форма;
• да си спомним мечтите си и да придобием сила и енергия, за да ги реализираме;
• да се наслаждаваме на зрелостта си, чувствайки се млади.

Като всички бестселъри на Лариса Ренар, Жена, неподвластна на времето представлява увлекателен роман и тренинг в едно и ни зарежда с желанието да живеем, да творим и да обичаме!

Време на отчаяние. 15 септември - 15 октомври

15 септември

– Извинете, не ви видях. – Младата жена с жълт шлифер и червен чадър връхлетя върху мен и ме разсея от тъжните мисли. Потокът от хора, загърнати в тъмни дрехи през този студен септемврийски ден, ме носеше по Невски.
"Да, вече трудно ме забелязват" - помислих си аз. В сивите си безформени дрехи, напълняла с десет килограма, с угаснал поглед и суха коса, приличам на собствената си сянка, размита в сивия дъждец и притисната към земята от оловното небе на Питер. Идеална илюстрация в какво може да се превърне една жена след развод, когато мъжът ѝ е отишъл при тридесет години по-младата ѝ съперница! Всички аргументи, че мъжът цени грижите, обичта и ума ставаха на пух и прах пред горчивата и необратима реалност. За какво си му, щом скоро ще станеш на петдесет, а тя е само на двадесет и пет. Самата възраст звучеше като присъда в свят, където винаги са се ценили младостта и тялото, и в преследването на всичко това, което преди ти е изглеждало толкова важно - децата, дългите разговори пред камината, общите планове и постигнатите успехи, губи стойността си. Но сега тези успехи, чиято вдъхновителка си била и за реализирането на които си оказвала подкрепа; успехи, намерили израз в милиони долари в сметките и в построените заедно къщи, купена земя по крайбрежието, вече не принадлежат на теб, на тази, с която всичко това се е създавало в продължение на 25 години, а на онази, която е просто на 25.

Бях се запътила към нотариуса да подпиша брачния договор, според който всичко най-хубаво и ценно, всичките ни пари се прехвърляха на бившия ми съпруг, а за мен оставаха само спомените за него. Че кой през 90-те години на XX век, когато се е женил, е мислил за брачни договори. Ние изпадахме в ужас, като научавахме, че те съществуват в Америка: как може да живееш с някой мъж, ако му нямаш доверие?

И изведнъж в един прекрасен ден се озоваваш на улицата като стара вещ, изхвърлена, защото е станала непотребна. Дори без парично обезщетение - подсмихнах се наум. Докато аз съм тичала по строежите, избирала съм мебелите, обзавеждала съм къщите и апартаментите и съм отглеждала децата, мъжът ми без да ми казва, е откривал сметки в Швейцария и е купувал имоти в чужбина. Пред руския закон той беше чист и беден. Бях чувала стотици истории за жени, които дори са знаели за доходите на мъжете си, но никога нищо не са получавали. И все пак тайничко се надявах на мъжкото благородство. Нима мъжът ми нямаше да се сети, че по закон ми се полагат 50% от събраното през годините на брака, което е и справедливо.

Мрачната сива сграда на нотариата беше вече близо. Ускорих крачка и изведнъж се спрях. За миг показалото се слънце освети един великолепен тюркоазен кабриолет Бентли, който паркираше пред входа. Беше като извънземен кораб, кацнал в средата на Невски. "Някои хора могат да си позволят такива коли" - с възхищение си помислих аз и изтръпнах: от бентлито слезе... бившият ми съпруг. С модерни дънки и кораловочервен пуловер, с брутална набола брада, късо подстриган, той приличаше на същински застаряващ плейбой. За неговите петдесет и седем изглеждаше стегнат и в добра форма - естествено, та нали пред срещите със синовете ни винаги беше предпочитал фитнеса. Неволно направих крачка към него, но веднага заотстъпвах и се постарах да се слея със стената. Мъжът ми отвори другата врата на колата и оттам излетя момиче с външност на фотомодел - високо, стройно, с лъскава черна коса, с бюст трети номер, облечено с прилепнало кожено яке с цвят на тръпчиво бургундско. Още по-плътно се долепих до стената, превръщайки се в мокро петно, за да не ме забележи. Момичето хвърли презрителен и същевременно победоносен поглед към минувачите, млясна спътника си по бузата и гордо се понесе по улицата, привличайки възхитените погледи на мъжете. А бившият ми с пружинираща походка забърза към входната врата. Почувствах се като нищожество, едва успях да се отлепя от стената, настигнах го и докоснах ръката му.

– Здрасти, не те видях - хладно ме целуна той по бузата.
– Имаш нова кола? - посочих тюркоазеното бентли.
– Нов живот! - гордо отговори той, отвори вратата и ми стори път.
– Щастлив си, че си сменил старата с нова ли?
– Това е нещото, за което съм мечтал.
– Млада и глупава ли?
– Ярка и скъпа. - Той плъзна преценяващ поглед по евтиния ми сив чувал, гордо наричан рокля, и по наедрялата ми фигура.
– Няма да е лошо и ти да започнеш нов живот и да се погрижиш за себе си.
– За да започна нов живот, ми трябват пари. Защо не проявиш малко щедрост? Аз нямам и ти много добре го знаеш.
– Започни работа! - сви рамене той.
– Никой не взема на работа петдесетгодишни.
– Не започвай пак, нали сме се разбрали - рязко ме прекъсна той. – Всичко, което съм изкарал, си е мое.
– Но си го изкарал, докато си бил с мен! И по закон ми се полагат петдесет процента - за пореден път се опитах да събудя в него чувството за справедливост.
– По кой закон? - подсмихна се той. – Благодари се, че ти оставих апартамента и съм готов да плащам за образованието на децата. Може да оспорим и това. Всичко е прехвърлено на родителите ми, така че трудно ще ме осъдиш. Останаха само някои формалности: подпиши брачния договор и да се разделим като приятели. Трябва да побързам, чакат ме. - Той мина пред мен и закрачи по дългия коридор.

Нотариусът, стара позната на мъжа ми, вече ни чакаше с готовите книжа. Още с влизането ни тя ни подаде да подпишем двата екземпляра на договора. Имах чувството, че това се случва с някой друг. Как може с една драскулка да се лиша от всичко, което съм създавала за семейството ни?
– Защо си подписала? - нападна ме Нора, приятелката ми. За разлика от мен, тази източена дългокрака брюнетка с къса коса и остър ум беше абсолютна реалистка, цинична и иронична.
Разнебитена и смазана, едва се бях довлякла до ресторанта. Нора ме чакаше с бутилка червено вино на верандата, от която се разкриваше страхотна гледка към покривите на Петербург.

– Сякаш съм имала избор - свих рамене аз. – Или нещо, или съвсем нищо.
– Е, да - подсмихна се Нора, – огризките от царската трапеза. Пак добре, че не взе всичко.
– Остави апартамента на мен и децата - опитах се да защитя бившия си съпруг. – Някои вземат и децата.
– Твоите, слава богу, няма как да ти ги вземе, пораснали са вече.
– Затова пък плаща за образованието им в Англия, поне за това да не ги мисля - с какво да ги нахраня и какво да им купя.
– Затова пък трябва да мислиш как ти да се нахраниш и с какви пари да живееш. - Нора ме загледа въпросително.
– Не знам - свих рамене, – ще се опитам да си намеря работа. Макар че на кого е дотрябвала петдесетгодишна лелка, която двадесет години е гледала само къща и деца? Но може да ме вземат поне за бавачка или гувернантка.
– Ако ти беше оставил половината пари, щеше да тънеш в разкош и да осигуриш сама децата.
– Всички пари са по сметки на фирмата му, нищо не мога да докажа. Нали знаеш, че всичко е абсолютно безправие и несправедливост - възразих аз.
– Да бе, двадесет и пет години му трепериш и го глезиш, отглеждаш децата, готвиш му закуски и вечери и накрая - хоп! Идва някаква млада мацка и всичко вече е за нея - пари, къщи, грижите му, любовта му. А най-голямото ѝ качество е младото ѝ тяло.

За каква справедливост може да говорим! - пенеше се Нора.
– Но нали в живота най-важното не е тялото. Ами любовта, ами общите интереси?
– И тя има любов и интереси, плюс младо тяло - не мирясваше Нора. – Къде си тръгнала да се мериш с нея! Я виж! - кимна тя към двойката, застанала на входа в очакване да се освободи някоя маса.
Разкошната каскада от дълга черна коса контрастираше с бялата трикотажна рокля, прилепнала към изваяната фигура и едрите гърди. Дори жените не можеха да отместят поглед от тяхната притежателка, а за мъжете в залата да не говорим.
– На около двадесет и пет е. Дори да е с направени гърди, най-важното ѝ качество пак е нейната младост - продължаваше безмилостната Нора. – Но и такива ги сменят с по-млади, особено мъже като този.
– Бива си го - въздъхнах аз по адрес на тъмнокосия приятел на момичето, който приличаше на Киану Рийвс - висок, снажен и представителен. – Сигурно е италианец, само италианците носят розови ризи и сини костюми.
– Е, да, от километри мирише на пари, само обувките му са сигурно за хиляда долара. Явно много се обича - постави му диагнозата Нора. – Направо се обожава.
– Тихо - спрях я аз, като видях, че управителят ги води към съседната маса.
Телефонът на младежа иззвъня. Докато го вадеше от джоба си, той се разсея и бутна стола до мен.
– Извинете - подхвърли той и плъзна равнодушен поглед върху мен сякаш в празно пространство. За втори път през деня ми мина мисълта, че никой не ме забелязва дори когато се натъкне на мен.
– Господи! - с отчаяние погледнах Нора. – Никой не ме вижда, остава ми само да се напия и да ида да се обеся.
– Колкото до удавянето, без мен, моля, но ако ще се напиваме, ще ти правя компания. Я най-накрая да отбележим твоя развод - вдигна чашата си Нора."
Из книгата

Какво е женската енергия? Как да привлечем в живота си това, което искаме, без да разрушаваме и губим себе си? Кои са архетипите, които управляват женската природа? Като изследва тези, както и много други важни въпроси, които се отнасят до всяка съвременна жена по света, руският психолог и биолог Лариса Ренар се нарежда между световните гурута в областта. Нейните книги са продадени в повече от половин милион копия. Повече от 130 000 жени са преминали програми за обучение по методиките на Лариса Ренар. Те се радват на положителни резултати в живота си и женската аудитория се разраства непрекъснато. Тя достига повече от 120 000 абонати в социалните мрежи и стотици хиляди посещения на канала в "YouTube"!

Обучения и семинари на Лариса Ренар се провеждат в различни части на света - Русия, Америка, Турция, Индия, Гърция, Испания, България и други. Огромната популярност на авторката се дължи на ценните практически уроци, с които тя окуражава нежната половина от света да тръгне по пътя на себепознанието. Да преоткрие своята сила, да усети у себе си женското начало и да живее в хармония със своята същност. В уроците на Лариса всяка жена може да открие съвет, който да ѝ помогне да стане по-щастлива, да срещне подходящия партньор и да създаде с него хармонични отношения. Да запази страстта във връзката или да преодолее болката от изневярата. Що се отнася до самата Лариса Ренар - тя е харизматична личност, която предизвиква възхищение и води пълноценен и активен живот. Ето как се развива нейната история на успеха:

Писателката е родена на 9 декември 1966 г. в Красноярск. През 1989 г. завършва държавния университет в Санкт Петербург, като продължава образованието си в Биологическия факултет. Специализира психология в същия университет като детски психолог. През следващите години продължава да увеличава познанията си, като завършва различни курсове - по психоанализа (в Института по психология и консултиране "Хармония"), по рекламна теория и практика (в Университета в Бостън, САЩ), курс по развитие на ранното детство (курсът на професор Долман, Филаделфия). През 2006 г. тя защитава тезата си "Индивидуално-типологичните особености на психичното здраве като основа за целенасочена психокорекция". Освен това, Лариса Ренар е преминала курсове на обучение при световно известни специалисти по психология и лидерство, сред които Мерилин Аткинсън, Аниша Л. Дилън и Радислав Гандапас. Но кое всъщност я подтиква да обогатява своите знания, да се усъвършенства и се превръща в катализатор на нейния успех? Всъщност, това е фраза, която тя чува у дома, от преуспелия си съпруг, който веднъж ѝ казва: "Скъпа, ти си вече на 34, а аз едва на 42!".

Самата тя споделя как тези думи слагат началото на нейното лично пътешествие и израстване. То започва щом тя си задава въпроса:

"Защо на 34 години, омъжена отдавна и с 2 деца, да се чувстваш стара и безполезна? И какво да правиш, когато мъжът ти е обкръжен от 20-годишни красавици, готови на всичко само за да заемат твоето място, когато усещаш, че светът се променя, а ти - не? Налага се да се промениш! И разбрах, че, за да продължа напред и да се развивам, са ми необходими нови познания."

Е, практическите познания, които Лариса Ренар споделя в книгите си, са богатство, което е събирано дълго време. То се натрупва по време на нейните пътувания, в общуването с духовни учители и в комбинация с университетското образование по психология. В интервю, Ренар казва:

"Знанията на човечеството са единни, но са разпилени по света като частици. Аз ги събирам от различни места по Земята. Например част от тези знания ми предаде пазителка на древната мъдрост от Алтай, друга частица е от моята прабаба, някои знания дойдоха от Индия, а други - от Перу."

Действително, един от нейните най-ценни извори на знания за женската енергия, е дневникът на нейната прабаба - известна с чара си и властта, която притежавала над мъжете. Този дневник, внимателно проучен, влиза в симбиоза с научните познания на Лариса Ренар. И довежда до създаването на свързани в единна система упражнения, последователно предавани опит и знания.

Лариса Ренар става също основател на тренинг-център за жени в Москва и Санкт Петербург. Той е наречен "Академия за личния живот" и негови представителства има в 33 града по целия свят. Освен в него, Лариса Ренар работи активно и за различни печатни издания, телевизионни предавания, радио- и интернет портали. Интервюта с нея са публикувани в най-големите европейски медии, сред които и "The Times", така че все повече жени се докосват до творческите уроци на Лариса Ренар. Тя организира и участва в различни благотворителни проекти, насочени към деца и тийнейджъри. След всичко казано, коя всъщност е Лариса Ренар, можем да научим и от нея самата:

"Виждам себе си преди всичко като жена, която връща в света женската енергия и любов. Защото в днешния свят просто не достига мекота, нежност и радост." Лариса Ренар

Кръгозор ООД
София, 1124
ул. Светослав Тертер 2 ап. 4
office@kragozor.com

Време на отчаяние: 15 септември - 15 октомври
Време на преобразяване: 15 октомври - 15 декември
Време на потапяне: 15 декември - 15 февруари
Време на освобождаване: 15 февруари - 15 април
Време на пробуждане: 15 април - 15 юни
Време на наслада: 15 юни - 15 август
Време на постижения: 15 август - 15 октомври
Епилог