Изминат път - том 2

В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това издание.

Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, актуални събития в България, съседните ни държави и Европа, болшевишкия експеримент. Един раздел запознава читателите с историческите прозрения на историка по образование Крапчев, с неговите портрети на видни личности, предимно от македонското движение (сред тях и няколко живи скици на Яворов), както и пътни бележки, към които журналистът е бил предразположен.

Данаил Крапчев е човек-институция в политическата и културна история на България. Журналист, общественик и македонски революционер - той е един най-видните и авторитетни личности на България през междувоенния период. Създател и главен редактор на вестник Зора, който често е наричан Българският Таймс, излизал от 1919 до 1944 г. Един от най-авторитетните и популярни ежедневници през тези години, с огромна заслуга за формирането на светогледа и културата на българите.

"В безкръстни незнайни гробове от Дунава до Бяло море и от Черно море до Вардар 60 000 герои спят своя вечен сън. Бъдещите поколения с удивление ще си спомнят за техните подвизи, тъй бляскави и тъй безплодни. Други използваха нашите победи и усилията на цели три поколения. Управниците на България се оказаха твърде малки за великата задача, която им предстоеше, и катастрофата дойде сама по себе. Днес България е поставена пред същия трагизъм. Погребаният идеал за националното ни обединение възкръсва във всичката си съблазнителност и близост. Онова, което нашата недъгава управляваща мисъл изпусна с такова престъпно лекомислие, сега самата съдба иде да ни го възвърне. Но и днес ония, които ръководят отечествените съдбини, се оказват твърде малки и твърде жалки за голямата задача, която предстои на българския народ.

Неспособни да се проникнат от съдбоносността на момента, отечествоспасителите продължават да гледат на събитията през изтърканата призма на вулгарното партизанство. Авантюристи във външната политика и паразити във вътрешната, те се вдъхновяват само от един идеал - личния и партиен интерес. България не съществува вън от тях, защото всички ония, които не са отечествоспасители, са предатели. Така навярно от безумно лекомислие правителството разединява националната енергия и сили, за да ги изхаби в безплодни вътрешни борби. Историята жестоко ще заклейми това пагубно провокиране на обществената съвест. България има повелителна нужда от пълно обединение на политическата си мисъл и националната си енергия. Само в колективния ум и воля е залогът, че тази нещастна страна ще избегне втора катастрофа и че ще използва във възможния максимум днешния важен момент. България няма доверие в своите управници и тя иска нейното самоопределяне, което е предстоящо, да бъде резултат на една консултация до всичките наши партии.

В щастлив проблясък на съзнание в. Воля е схванал тази елементарна истина и я признава в полемиката си с нас. Действително, казва вторият официоз, само в единението на българската политическа мисъл се крие гаранцията за пълно преуспяване. Нещастието обаче е там, че тъкмо ония, които проповядват това единение, идат да го отрекат по най-арогантен начин. Не искаме наново да изреждаме фактите. Те са твърде добре известни на българското общество. Но когато правителството на отечествоспасителите се опитва да въвлече България в един път, който не е неин, тогава опозицията би извършила голямо престъпление, ако не реагира с всичките си възможни сили и средства."
Из книгата