Мрачно слънце

В Мрачно слънце Ерик-Еманюел Шмит отвежда читателите в Древен Египет, цивилизация, която ще процъфтява повече от три хиляди години. Този път Ноам се събужда от дълъг сън на брега на Нил през 1650 г. пр.н.е. и тръгва на вълнуваща обиколка из Мемфис, столицата на двете царства на Египет. Времената определено са се променили. От публичните домове до дома на мъртвите и от еврейските квартали до двореца на фараона, той открива невероятна цивилизация, описана върху папируси; цивилизация, която обожествява река Нил, откъдето е възникнала, която мумифицира мъртвите, изобретява задгробния живот и строи храмове и пирамиди, за да получи достъп до вечността. Но сърцето на Ноам бушува, умът му е зает от една идея: да се разправи със своя враг и най-накрая да постигне щастливо безсмъртие с любимата си Нура.

Какво е Пътуване през времето освен детска мечта, детска игра, която се състои в това да си представиш една отминала епоха и да изобретиш вселена? Но както всички игри, човек трябва да знае кога да спре. Неслучайно Изход от Египет е заглавието на заключителната глава на книгата.

"Ноам, Нура и Дерек, безсмъртните герои от том I и II, срещаме отново и в тази книга. Едновременно прекрасен пътеводител за Древен Египет и пленителна фреска, този роман навлиза в темата за любовта, която е представена във всичките ѝ безброй форми. Другите основни теми са смъртта и раждането на религиите. Но Шмит умело вплита в сюжета и неотложните проблеми на нашето време. Страхотно!"
Le Berry

Книга трета от поредицата Пътуване през времето от Ерик-Еманюел Шмит от издателство Леге Артис.

"Египет представляваше оксиморон. Той съчетаваше неща, които в последствие щяха да минават за противоположни. Египет не изключваше, а приобщаваше. Раждането и смъртта взаимно се допълваха, след като Ра, богът на слънцето, всяка вечер загиваше на запад, за да се роди отново сутрин на изток. Живот и смърт битуваха в съгласие, защото живият се готвеше за смъртта, а мъртвият продължаваше съществуването на живия. Крайно и безкрайно се докосваха, понеже хората обитаваха един затворен свят, съсредоточен край Нил, но обкръжен от безконечни пустини. Градът и селото не бяха в опозиция, а се намираха под общата закрила на реката. Животното и човекът не се дебнеха взаимно, а се преливаха в изображенията - тяло на лъв и глава на човек, тяло на човек и глава на чакал. Женското и мъжкото често бяха едно цяло в някои индивиди и преди всичко в Нил, река кърмилница с мъжка решителност. Дух и материя се съчетаваха в храмове от камък, идоли от гранит, сфинксове, полегнали в пясъка. Дори добро и зло не се отхвърляха взаимно, защото черпеха енергия едно от друго

Светлината предполагаше сянка, пустинята - оазис. Тази огромна страна съществуваше в светлината на парадокс, под едно мрачно слънце, чиито огньове осветяваха тайнството."
Из книгата

Ерик-Еманюел Шмит е един от най-четените и играни в театъра френскоезични автори в света. Неговите пиеси са спечелили няколко награди Молиер и Гран при за театър на Френската академия. Книгите му са преведени на 46 езика и пиесите му се играят в над 50 държави. Той е най-изучаваният автор в училищата и колежите.

Роден през 1960 г., Шмит посещава престижния Ecole Normale Supérieure, където получава докторска степен по философия и най-добрата френска квалификация за преподаване.

За първи път Шмит се прочу в театъра през 1991 г. А след огромния му световен театрален успех, през 2012 г. придоби театър Rive Gauche в Париж с Бруно Мецгер, ставайки едновременно артистичен директор на театъра, като дори играе в постановки.

Особено популярен по света е неговият цикъл Кръговрат на незримото, 6 приказки за детството и духовността, като книжни издания и постановки: Миларепа, Господин Ибрахим и цветята на Корана, Оскар и розовата дама и други. Голяма част от литературната му кариера е свързана с писането на романи: Сектата на егоистите (Гонкур за дебютен роман), Евангелие според Пилат, Когато бях произведение на изкуството, Одисей from Багдад, Жената с огледалото, Папагалите от площад Арецо, Любовен еликсир и Любовна отрова. В Нощта на огъня пък Ерик-Емануел Шмит за пръв път оголва вътрешния си духовен и емоционален живот и разкрива как чудодеен инцидент в пустинята Сахара е имал траен ефект върху целия му живот като писател и като човек.

Ерик-Еманюел Шмит е майстор на късия разказ. Силно въздействащи са сборниците: Одет Тулмонд и други истории, Мечтателката от Остенде, Концерт в памет на един Ангел (Гонкур), Двамата господа от Брюксел и Отмъщението на прошката. Насърчен от международния успех на първия си филм Одет Тулмонд, Шмит адаптира Оскар и розовата дама за екрана.

Шмит също продуцира либрето за опери, издава книги за велики музиканти, като Моят живот с Моцарт и други. През октомври 2012 г. той дебютира дори в Националната опера в Париж с Мистерията на Бизе, а през 2014 г. публиката посрещна премиерите на две великолепни опери по негови текстове. През септември 2013 г., изпълнявайки житейска мечта, Шмит продуцира първия си графичен роман Приключенията на пиленцето и продължава своето навлизане в този жанр.

Авторът изпълнява лично свои произведения на сцени във Франция, Швейцария, Белгия, Канада, Италия и участва във френско-езикови спектакли в редица европейски страни, включително в Народния театър Иван Вазов в България, при посещението си през 2020 г.

През 2016 г. Ерик-Емануел Шмит беше единодушно избран за член на журито на Гонкур.

Ерик-­Емануел Шмит живее в Брюксел. Кралската белгийска академия за френски език и литература му присъжда 33^-о място, заето преди това от Колет и Кокто. Той е посещавал два пъти България (2010 и 2020 г.).