Когато дойде поезиятаЕли Юрукова е завършила журналистика в Софийския университет Кл. Охридски. Работила е дълги години в радио Свободна Европа. По-късно и в БиБиСи като кореспондент от войната в бивша Югославия, както и за почти всички вестници и телевизии в България. Остават във времето нейните репортажи от бойните полета на юговойната, анализите за политическата, военната и хуманитарната катастрофа и бежанската вълна. В един момент на трагичната юговойна правителството в Белград я обявява за персона нон грата като журналист. Отнемат ѝ професионалната акредитация, но въпреки риска тя продължава да работи с аргумента, че никой не може да затвори гласа на истината.
Вкуса на устните ѝ чувствам,
внезапно блъсва се в косите ми,
в очите ми - и ослепявам,
на колене от много светлина.
Безмилостно - по всички улици,
пейзажи и пристанища -
във къщата. До раклата.
До стария прозорец със дърветата.
Където вижда се полето.
И цяла нощ на устни и на чам ухае.
Тя идва - виждам я: обляга се,
почива и задъхва се по стълбата.
Във стаята. До раклата. Спасявай ме.
И залеза - по дяволите залеза.
Безпомощна -
за да си тръгне пак, докоснала
очите ми и думите. Всеопрощаваща
измените и страшно истинска.
Тъй истинска, че стиховете ми...
по дяволите стиховете. Искам я.
Тя идва в изумените ми думи. Истинска.
Като приятел, враг, като религия.
До фанатичност сплетена в душата ми.
Във думите. Къде е тя? Обичам я.
Там - в стаята. До раклата. Усещам я.
Задъхана, нелепо милосърдна. Чувам я.
Тя свири с вятъра...
по дяволите вятъра. Спасява ме.
Защото се превръща в стихове.
Ели Юрукова
Ели Юрукова живее в Белград повече години, отколкото е живяла в България. Дълго време е пребивавала и в Косово, и в Македония, като военен кореспондент. Днес тя е международен политически консултант с репутация на един от най-добрите познавачи на процесите в региона. Понастоящем работи към Университета за мир към ООН. Ели Юрукова признава, че ако не е била поезията като защита в сърцето ѝ, не би могла да преживее жестокостите на войната.