Избор

Брийн Шивон Кели е израснала в света на хората и дълго време дори не е подозирала за собствените си сили. Сега тя е в Талаф - свят с две луни, където магията процъфтява. Тя и приятелите ѝ се възстановяват след ужасяваща битка и мъчителни загуби. Дядо ѝ, тъмният бог Одран, е сразен в опита си да превземе Талаф. Но той ще се завърне отново.

Въпреки болката и прокрадващите се в сънищата ѝ видения Брийн съумява да се наслади на радостните моменти - сватба, раждане на нов живот, първата ѝ Коледа в Талаф, споделени мигове с Кийган и любовта помежду им.

Колелото на времето се завърта и скоро ще се навърши година, откакто Брийн е преоткрила себе си. И моментът за финалната битка настъпва. Както и моментът на най-важния избор.

Трета книга от трилогията Сърцето на дракона на Нора Робъртс.

"Събуди се преди зазоряване и установи, че е сама. За миг остана да лежи в тишината сред леките проблясъци на огъня в камината, наслаждавайки се на спокойствието на границата между нощта и деня. През изминалата нощ Кийган бе спал до нея, а Белята бе сгушен в леглото си. По-рано вечерта бяха споделили храната с Марко и Брайън и бяха разговаряли на теми, далече от война, битки и подготовката за тях. Бяха се наслаждавали на музика и приятна компания, смяха се заедно. А на светлината на проблясващите пламъци в камината двамата с Кийган се бяха потърсили един друг с желание и нужда, преди да заспят. Всичко това за нея бе предвестие, а и надежда какво би могло да представлява бъдещето ѝ. Но то можеше да се случи само ако преди това се подготвеха за битка, сражаваха се и спечелеха войната. Тя стана и облече спортния си екип. Първо щеше да подготви тялото си, а след това да седне на бюрото и да настрои и ума си за работа. После отново щеше да премине отвъд в Талаф, за да упражнява магическите си способности, да се види с Морена и всички останали, да тренира с Кийган за предстоящите битки.

Но сега, преди всичко това, следваше едно нещо: кафе.
Докато слизаше към долния етаж, долови звука от мъжки гласове и мириса на бекон. Прегорял бекон. Откри Кийган и Брайън в кухнята с изгорял тиган на печката, а Белята бе зает с купичката си гранулирана храна.
– Проблем ли има? - попита тя и се отправи директно към кафе машината.
– Тази печка е... прекалено сложна - отбеляза намръщено Кийган.
– Мислехме да се редуваме в приготвянето на закуската - добави Брайън и изправи високото си мускулесто тяло, а сините му очи си смееха. – Кийган реши да опита пръв и тогава се натъкнахме на усложненията.
Брийн взе чашата си и кимна към купчината бъркани яйца, които бяха по-скоро кафяви, отколкото жълти след готвенето в загорелия тиган.
– Да, виждам. Е, бих препоръчала редовни упражнения и тренировки, за да се подобрят тези жалки умения поне до прилично ниво.
– Ха! - отвърна Кийган, грабна парче бекон, сложи го върху препечена филия и натрупа малко бъркани яйца отгоре. – И така бива! - заяви той и отхапа.
– Приятен апетит тогава.

Брийн отиде до вратата и щом я отвори, Белята мигом се изстреля навън. Докато той тичаше към залива, тя пристъпи в утринния хлад и бледата светлина на първите лъчи. Мъглите се носеха на едва доловими, почти невидими слоеве над сивите води. Прокрадваха тънките си пръсти над влажната зелена трева. Брийн усети мириса на розмарин, омайния аромат на карамфилите, ваниловите нотки на хелиотропа. По клонките на самодивския чемшир проблясваха яркочервени плодчета, а розовите храсти все още бяха отрупани с цветове, ярки като лятното слънце, въпреки че във въздуха вече се носеше усещането за зима.
Брийн отпи от кафето си, докато гледаше как кучето се плацикаше, а морето се разкриваше в цялото си великолепие с издигането на слънцето.
Някога за нея утрините означаваха трескаво бързане, кафе в движение, чакане на автобус, който трябваше да я отведе до работно място, и работа, която тя не желаеше и за която се чувстваше неподходяща. Бе обичала своя мъничък свят във Филаделфия, цветовете и усещанията, които той ѝ носеше, но всичко останало? То беше съставено само от сиви сенки, сред които най-сивата бе самата тя. Сега имаше всичко това, за което някога дори не се осмеляваше да мечтае. Имаше работа, която обича, и чувство за цел. Дори тази цел да я смазваше, дори да я плашеше, тя все пак ѝ принадлежеше.
Както и мъжът, който бе до нея поне засега, помисли си тя, щом видя Кийган да излиза от къщата."
Из книгата

Историята на един от най-продаваните автори в целия свят, и при това - жена и майка, започва всъщност съвсем обикновено. Елинор Мари Робъртсън е родена на 10 октомври 1950 г. в Съединените щати, Мериленд. Тя е най-малкото дете в семейство с пет деца и единственото момиче. Омъжва се млада против волята на родителите си и заживява със съпруга си в Блумкин, Мериленд. За кратко работи като секретарка, а когато се раждат синовете ѝ, остава у дома. Като домакиня, Елинор запълва голяма част от времето си с творчески занимания като шиене на детски дрехи и изработване на изделия от керамика.

През 1979 г. в Мериленд пада обилен сняг и по време на виелицата Елинор е затрупана вкъщи с децата си, без да има възможност да ги заведе на сутрешната им занималня. С намаляващи запаси от шоколад и без да има кой знае какво за правене. Тогава тя взима химикал и тетрадка и започа да пише. От ученическите години си години, прекарани в католическо училище, няма кой знае каква практика с писането - освен с училищните есета. Но затова пък още от тогава наистина я бива в измислянето на разни неща. Е, 29-годишната Елинор за първи път започва да записва идеите си, за да се превърне скоро в световноизвестната авторка на бестселъри Нора Робъртс - псевдонимът, зад който се крие Елинор Робъртсън.

Талантливата писателка бързо усвоява тънкостите на добрата книга, но като повечето начинаещи автори, среща трудности, докато намери издател. Първите ръкописи срещат стандартният отказ. Ето какво разказва Нора Робъртс за този момент:

"Получих стандартното отхвърляне за първите няколко опита, а след това любимото ми отхвърляне на всички времена. Получих ръкописа си обратно с хубава малка бележка, на която пишеше, че работата ми е обещаваща и историята е била много увлекателна и добре написана. Но те вече имали своя американски писател, и това е Джанет Дейли."

Първият издаден ръкопис е "Irish Thoroughbred", а годината е 1981 г. Скоро след това, Елинор се развежда и писането става нейното спасение. То ѝ дава възможност да остане у дома, близо до децата си, и да ги подкрепя. Личният ѝ живот взима нова насока, когато се омъжва за втори път, а в в работата следват години на плодотворно сътрудничество със издателя на първия роман. Под неговия знак на бял свят излизат още 23 романа.
Робъртс е забележително плодовит автор и резултатите от работата ѝ през годините са красноречиви - издадени са повече от 200 книги. Много от тях са заемали първото място в списъка бестселъри на Ню Йорк Таймс (общото време за нейни романи на първо място при седмичните бестселъри може да се сумира на 20 години!). Понякога в същата класация са присъствали едновременни 4 нейни книги. По някои от романите има създадени и филми.
Елинор Робъртсън е човекът, който стои и зад псевдонима Дж. Д. Роб (англ. J.D. Robb), под който са публикувани футуристични романи като "Илюзии в смъртта", "Далас в смъртта" и "Слава в смъртта". Други псевдоними, под които пише, са Джил Марш и Сара Харди.

Списъкът с награди, с които Нора Робъртс получава признание за творчеството си, също е много дълъг. Какво е отличителното за книгите ѝ? Въпреки огромната продуктивност (във възможностите ѝ е да напише роман за 45 дни!), книгите на авторката остават все така завлядяващи и привлекателни и за дългогодишните ѝ почитатели. Ако може да се приеме, че в тях има нещо, което се повтаря, то е единствено Нейно величество романтиката - с главно Р.