Мария Романова се представя за пръв път пред широката читателска аудитория. "Илюзии за вечност" събира стихове сякаш писани на един дъх, така, както са преживени и печели със своята искреност и неподправеност. Това дава на читателя заявка да бъдещи хоризонти, към които авторката вече се е отправила.
"Полушега, полуизмислица,
просъница, наяве необмислена,
в гърдите си те нося.
Магия, трепет, недомислица,
омая шеметна, безсмислица,
от тебе бягам и от тази власт.
Илюзия измислена, измамна.
История, разказана отдавна.
С теб аз съм всеки час."
