Изтокът

Изтокът е поредната красива и странстваща книга на Анджей Сташук, която заслужено му спечелва Литературната награда на град Варшава и поредната номинация за Нике за 2015 г. Романът е не просто хроника на едно пътешествие през Русия, Монголия и Китай. Както винаги, литературният резултат от странстванията на Сташук представлява изненадваща комбинация от поток на съзнанието и пътешественически роман в най-добрите традиции на Джак Керуак, чийто роман По пътя е любимата му книга и едно от най-популярните заглавия на Парадокс. И както По пътя към Бабадаг (за който реално получава Нике, 2005 г.), той побира и личните впечатления, (авто)рефлексии и размишления на автора за състоянието на модерния свят и народите, чиято идентичност е претопена от могъщи исторически сили, водещи началото си от Далечния изток.

Подобно на Кенет Уайт в Синият път, Анджей Сташук пътува и философства, но по някакъв странен и сякаш обърнат наопаки начин.

Къде е Изтокът, къде започва и къде свършва той? Може ли да се каже, че днес, когато Полша вече е част от ЕС, а Русия и Китай на практика са капиталистически държави, асимилирани от глобализацията като останалата част от света, Изтокът не съществува? Сташук си задава този въпрос, пътувайки с Транссибирския експрес, някъде между Улан Уде и Чита, но той със същата сила важи и за варшавския район Грохов, за Подласките села или за някой китайски метропол - за всички, белязани от комунистическия проект за световна трансформация.

Анджей Сташук (р. 1960 г. във Варшава) е сред най-успешните, награждавани и международно признати съвременни полски писатели. Със своите 24 книги с белетристика, драматургия, есета и поезия, преведени на 24 езика, наградени с 24 награди и многократно преиздавани, той отдавна се е превърнал в култова за полската публика фигура и в любим автор на огромна четящо-мислеща аудитория по света. Този култ към личността му се дължи не само на огромния му писателски талант, но и на твърде необикновената му биография.

Сташук е изключен от три поредни училища и не завършва средно образование - но се посвещава на литературното си самообразование, чете Дилън Томас и Алън Гинсбърг в оригинал и сътрудничи на различни нелегални опозиционни издания. Работи на всевъзможни поприща, включително като санитар в психиатрията и уличен музикант. Убеден пацифист, Сташук дезертира от армията и лежи година и половина във военен затвор, където придобива житейски опит, без да се налага да убива някого. Литературният резултат от затворническия му период са казва Стените на Хеброн (1992) и отваря пътя на автора си към голямата литература.

През 1986 г. Сташук се установява в село Чарне в планините Ниски Бескиди край границата със Словакия. Опровергава легендите, че отглежда лами, но с характерното си чувство за хумор не крие, че те го забавляват. През 1996 г. заедно със съпругата си Моника Шнайдерман основава собственото си издателство Чарне, което днес е едно от най-престижните и влиятелни полски издателства. А Сташук продължава да обикаля света със специално усиления си нисан Патрол, да ни очарова с впечатлеията си от Улан Батор или с есетата си за смъртта, кротко пишейки си на село.

Анджей Сташук е добре познат на българската публика с книгите - Белият гарван, Галицийски истории, Девет, По пътя към Бабадаг и Таксим.