Как да общуваме с непознати

Какво трябва да знаем за хората, които не познаваме?

"Как да общуваме с непознати е задължителна книга... Обожавам я. Тя ще промени не само начина, по който възприемате непознатите, а и това как гледате на себе си, на новините, на света изобщо. Тази книга наистина ме промени."
Опра Уинфри

"Важен източник на съвети за това как наистина да опознаете околните... Гладуел блестящо излага аргумента, че трябва да спрем да вземаме нещата за даденост, да осъзнаем, че никой не е истински прозрачен и да разберем, че (човешкото) поведение е обвързано с невидими обстоятелства."
People, Книга на седмицата

"Във време, когато светът изглежда непреодолимо поляризиран, една книга, която изучава причините, поради които грешно тълкуваме поведението на другите или напълно се проваляме в комуникацията, изглежда по необходима от всякога... Чете се като трилър."
Крис Бартън, Los Angeles Times

"Най-внушителният успех на г-н Гладуел става ясен в мига, когато скептикът започва да си мисли, че може би всъщност грешим за всичко и че, видите ли, този пич Гладуел май-май е напипал нещо... Относителната тежест на Как да общуваме с непознати е по-голяма от тази на предишните му заглавия."
Ейми Чозик, New York Times

"Поредният триумф на Гладуел. [...] Интелектуално предизвикателен. Онези от вас, които очакват още едно приковаващо вниманието четиво от типа - всичко което си мислите че знаете е грешно, няма да останат разочаровани."
Kirkus Reviews

"Очарователно и актуално едновременно. Задълбочено изследване, написано в характерния за Гладуел колоритен, апетитен и достъпен стил."
Publishers Weekly

"Гладуел има точно око и остър нюх, и е един от най-добрите наблюдатели на своето поколение. Гладуел мисли с размах и с поглед към голямата картина - и така ни помага да осмислим човешката си същност."
WebMD Magazine

Книгата е част от поредицата Шеста кохорта на издателство Жанет - 45.

"Преди време родителите ми решиха да ми погостуват в НюЙорк. Запазих им стая в хотел Мърсър - леко намигване от моя страна, защото хотелът е скъп, луксозен и е любимо свърталище на разни знаменитости. Родителите ми - особено баща ми - не се интересуваха от светския живот. Баща ми не гледаше телевизия, не ходеше на кино, не слушаше поп музика. Убеден беше, че списание Пийпъл се списва от антрополози. Интересите му се свеждаха до няколко конкретни области - математика, градинарство и Библията.

Когато отидох да ги взема за вечеря, го попитах как е прекарал деня.
– Чудесно! - грейна той. Разприказвал се бил с някакъв човек във фоайето. Типично в негов стил - обожаваше да разговаря с непознати.
– И за какво си говорихте?
– За градинарство!
– Как се казваше човекът?
– О, нямам представа. Но през цялото време идваха разни хора да се снимат с него и го молеха да се подписва на някакви листчета.

Ако някоя холивудска знаменитост чете тези редове и си спомня разговор с брадат англичанин в лобито на хотел Мърсър, моля, нека се свърже с мен. А за всички останали, ето поуката от тази случка: понякога най-сполучливите разговори между непознати са тези, които им позволяват да си останат непознати."
Из книгата