Нещата, за които мълчим. Поезия

"Да разковаваш клетката на нетърпението,
да се оттласкваш...
Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие,
той целият е въздух, изящна рана в синевата,
а сянката му се стопява
до точица, до лекота, до спомен,
до слънчево петно в окото на момиче.
Светът е рязък, дребен, безутешен
и в гръдния му кош заспива болката,
утихва приютена в старото дълбоко,
когато се оттласкваш - жерав,
избягал от дървената клетката на илюзиите.
Най-после цял, безпомощен, отвъд."
Ина Иванова

Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), Името на неделята и Летящ акордеон, романа Кар танеси (електронна книга) и стихосбирката Малки букви, Криле от папиемаше. Публикува текстове в списание Съвременник, Литературен вестник, списание Страница, списание Глоси, списание НО поезия, списание Diva!, в множество електронни издания, както и в сборниците Друга вода, 6+ и Бащите не си отиват. Носител на национални награди. Нейни текстове са превеждани на английски, руски, полски, фарси, арабски, хърватски и сръбски език.

Fides Tua
Скръбта влиза в живота ти
Да разказваш клетката
Сребърният гвоздей на лятото
Намери име на този ден
Напред към времето
Къса разходка с въздушен балон
Първата майска привечер
Дете, надвесено над
Където вятърът е
Отново зима
Докато го прекосяваш
Забрави отчаянието
Щастливо корабокруширам
Нахлува светлина
Строг като знамение
В износените мостове
Modus vivendi
Списък на маловажното
Последното представление
Дъждът преобразява
Трохи от бисквити
Остри като кипариси
Крили изтупва тихо
Ето ни
Заради седефа на пръстите
Как ни ражда любовта
На стотици километри
Услади ми се тишината
Любов като птича сянка
Наблюдавам как
Нашите мъртви
Паметта за изгубеното
Нечия любов
Море до къщата
Да
Мелтеми