На сантиметър от чудото. Поезия

"Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното."
Георги Господинов

Подреждане

С майка ми подреждаме прането
сгъваме миналото отляво
чаршафите отдясно
прибираме времето от птостора
скъсило се с година

изтупваме младостта
понякога един чорап се губи
друг път цели чифтове (от тези на баща ми)

събираме изсъхналите дрехи
изсъхналите дни измитаме на двора
краят вече е прибран
Теодора Тотева

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Един ден
Има няколко начина да направиш градина
На сантиметър от чудото
Има благородно сбогуване
Тази сутрин
Август
Замина неувереност на стихотворението
Част от стихотворение
Целуваш ме
Тук
Целият свят се сгромолясва в езика
Мъртвите са невинни като деца
Това не е история за тъга
В тихото
Понякога заспива до нероденото си дете
Ако в тъжни дни
Шшш
Тишината прилича на майка
Когато те обичам пораствам
Прасковите, покрити с мъх и морска сол
Вещите на мъртвите са...
Неделите са крепост
Днес
Подреждане
Записвам усмивките
Здравей
Отдавна беше
Толкова е
Когато имам своите дни на тъга
Възпитанието
Това е история за мълчанието
Киното на белите телефони
И на мен ми се е случвало това стихотворение
Вдишваш въздуха наобратно
Когато ме спасяваш
Боже на смелите
Любовта е дете
Изчезващи видове
Сърцето е
Боже, ти който си отсъствието
Остави ръцете си тихи и бели
Инструкции за нетрайни и вечни неща