Милосърдието на паметта. Избрана лирика

Желание

Толкова ми е спокойно - искам
да умра край тези детелини.
Тишината кротко да се бистри
в мигове, отекнали в годините.

Да ме милва нежно чичопея,
да съм клонка и листо от габър.
В залеза безмълвно да се влея
с разпиляното по хълма стадо.

Да изтичат силите. Жаловно
да проплаква тънка окарина.
Момина ръка да спре съдбовно
над четирилистна детелина.

Люба Александрова е родена през 1942 година. Завършва Химическия факултет на СУ Св. Климент Охридски. Специализира и работи предимно в областта на приложната екология. Има публикации в сп. Пламък, Жената днес, Отечество. Автор на стихосбирките: Безоброчно (1996), Камъче в обувката (2001), Холограма (2003), Това, което е (2005), Случва се (2010), Много думи, малко думи (2012), Дръж се, хайку, шоп те гази (2014, 2019), По сянката ни разпознава светлината (2017), Относителната тишина на съня (2019), както и на два сборника с разкази - Писано (2007) и Места за живеене (2016). Член на Съюза на свободните писатели. През 2010 г. е удостоена с наградата Народни будители за поетичната си книга Случва се. През 2021 г. издава книгата ѝ с избрана лирика Милосърдието на паметта (изд. Фараго).