"И българските евреи бяха спасени..." История на знанията за Холокоста в България

Една държава, съюзник на Третия райх, отказва да депортира своите евреи и с това е изключение в Европа: ето такъв е образът на България от времето на Втората световна война, който преобладава до неотдавна. И в който се пропуска, че от териториите на Югославия и Гърция, окупирани от България между 1941 и 1944 г., почти всички евреи са вдигнати от българските власти, конвоирани към Полша и унищожени.

В тази книга, резултат на обширно изследване на документи и архиви, Надеж Рагару възсъздава произхода на онова, което отдавна се смята за безспорни факти - верни само защото в тях повсеместно се вярва.

Тя обяснява:

• защо една-единствена фасета от сложно и противоречиво минало се е превърнала в обект на приоритетен разказ;
• как депортациите - без да бъдат премълчавани - са станали второстепенни в публичните дискурси, в музеите, в историческите книги и произведенията на изкуството, посветени на онзи период;
• как писането за гоненията срещу евреите в България се е оказало заложник на Студената война, а после - на политическите борби и битките за паметта от времето след 1989 г. на Балканите и в света.

Дълбоко оригинално като замисъл, но и като начин на писане, това историческо проучване е образцово размишление върху мълчанията за миналото.

Авторката, Надеж Рагару, е професор в елитния Университет за политически науки (Sciences Po, Париж), където преподава история и памет за социализма и за Холокоста в Източна Европа. Била е Invited Scholar в Оксфордския университет и Reid Hall Fellow в Колумбийския университет. Изследва България от близо 30 години. На български през 2011 г. е публикувана и нейната книга Преплетените времена на настоящето: България 20 години след 1989.

Книгата е част от поредицата Varius на издателство Критика и Хуманизъм.

Спасението - начини на употреба (Предговор от Румен Аврамов)
Надеж Рагару - история на истории (Предговор от Лиляна Деянова)
Въведение

• За спасяването на българските евреи и за националната изключителност: загадката на едно широко разпространено мнение
• Знания от правосъдието, фикцията и спора: фрагменти без разбулване
• Пространствено-времевите контури на проучването: пунктири, щрихи и липси
• Национализиранията на миналото чрез интернационализиране: еврейски и нееврейски гласове
• Една историческа социология на Студената война: мобилности, сблъсъци и случайности

Съдебното произвеждане на разказ за гоненията на евреите: генезисът на един героизиращ наратив

• Да се съди по време на война: противоречивите мисии на правосъдието
• Как антиеврейските престъпления стават (не)видими в общите съдебни процеси
• Конструирането на правосъдна кауза от българските евреи комунисти
• Обрисуване на съдебната сцена: обвиняемите, прокурорите и съдът
• Зала 11. Моментна снимка
• Германците, фашистите и добрият народ: да се очертае периметърът на виновността
• Фашистът е антисемит... и обратно
• Евфемизирането на еврейското страдание - продукт на конфликта между комунисти и ционисти?
• Наследството на трибунала: един централен пропуск

Депортирането на евреите от Беломорието, показано на екрана: договарянето на социалистически прочит на войната

• Превъзпитанието на масите чрез култура в България и в ГДР: политическо кино с неравностойни оръжия
• Беглите появи на Холокоста по източногерманските и българските филмови екрани
• Една копродукция, две институции, различни цели
• Конрад Волф и Анжел Вагенщайн: два пресекли се пътя
• Бележки от снимките и други отклонения
• Литературен сценарий, режисьорски сценарий и филм: ефектите на изрязването и кадрирането
• Две толкова различни войни: антифашистката борба и съпротивата, видени от България
• Да се договори един източно-източен прочит на нацизма: полихромна германскост?
• Еврейските съдбини в минорна гама
• Еврейската пасивност - въпрос на жанр?
• Християнски знаци за еврейското страдание? Появата на един глобален репертоар

Депортирането на евреите от окупираните територии: мистериозните пътувания на един визуален архив от 1943 г.

• Да се добавят думи към мълчаливи образи: ролята на архивните описи
• Един филм без автор и без поръчител?
• Тук нищо не се вижда: да се гледат кадри, които не се поддават на анализ
• От документа до произвеждането на съдебно доказателство: аферата Бекерле
• Българо-израело-американо-западногерманско правосъдно сътрудничество - един разказ от времето на Студената война
• Документален филм за аферата Бекерле? В пресечната точка между изкуствата и Държавна сигурност
• Културната дипломация на спасяването на българските евреи
• Когато спасяването преминава на Запад
• Къде пада Желязната завеса? София - Вашингтон - Йерусалим, рядкост и желание

Да се намери точното присъствие на спасението и на депортациите: дебатите след 1989 г. около паметта

• Преоткритата полифония на миналото: от ОКПОЕ до Шалом, (не)разделими истини
• Когато историята излиза на политическата сцена
• Кой ще пише миналото ни? Предоговарянето на териториите на българския исторически разказ
• Сблъсъци на думи и на камъни сред еврейските общности, произхождащи от Балканите
• Скандалът Благовест Сендов: Българската гора в полето на вътрешната политика
• Димитър Пешев: една нова топография на спомена

Плодотворни спорове? Транснационализиране и институционализиране на пространство за разногласия

• Академични изследователи, експерти и активисти в пренарежданията на историографското поле
• Към корените на българо-македонските спорове относно Холокоста
• Европейските институции в предизвикателствата на историята и на паметта
• Игри с мащаба, игри на кегли: дебатът около българските политики към историята
• Да си спомняме за Холокоста, за да се борим срещу антисемитизма: възможно поле за конвергенция?
• Да осветим по-силно пътя към бъдещето: под прожектора на евроатлантическата интеграция

Заключение

• Историографски спорове
• Да говорим за Холокоста, т.е. за нещо друго
• Еврейски гласове в писането на миналото
• Предизвикателства към писането: да прелистваме времето, да изричаме видяното

Приложение
Благодарности
Списък на документи
Извори
Избрана библиография
Използвани съкращения