Употреба на човека

Александър Тишма, роден през 1924 г. в Хоргош, Сърбия, в семейство на търговец. Преди ВСВ учил икономика в Будапещенския университет (за кратко), френски език и литература, Изпратен през 1944 за 6 месеца в трудов лагер в Трансилвания Участник в народно-освободителната борба в Щаба на Трета народоосвободителна армия. Лелята на Александър Тишма умира в Аушвиц, баба му едва оцелява по време на етническото прочистване на сърби и евреи от унгарските фашисти в Нови Сад през януари 1942 г. Самият той и родителите му (баща - сърбин, майка - еврейка) по чудо избягват смъртта. След войната Тишма завършва английски език и литература към философския факултет на Белградския университет. От 1945-а до 1949-а е кореспондент на в-к Слободна Войводина и централния партиен в-к Борба. От 1949 живее в Нови Сад, работи като редактор на сп. Летопис Матице Српске 1969 - 1973 и после, до пенсионирането си през 1982 г., е редактор в издателство Матице Српске. През 50-те години прави опити да напусне Югославия, но властите отказват да му издадат международен паспорт.

Александър Тишма дебютира с поетична книга 1956 г., през 60^-те години издава два сборника с разкази, пише романи, пиеси, публицистика. Превежда от унгарски и немски. След като посещава музея в Аушвиц и получава достъп до архивите, пише романа Капо 1987 г. Световна известност му донасят романите Книга за Блам 1972 г. и Употреба на човека 1976 г., чиято главна тема е унижението на човешката личност. През 1997 г. е гост преподавател в университета в Тюбинген. Тишма е член на Сръбската академия на науките и изкуствата и на Академията на изкуствата в Берлин. Носител на седемнайсет награди за отделни произведения и цялостно творчество.

По време на Югославските войни 1991 - 2001 г. Тишма емигрира във Франция. Не успява да получи израелско гражданство, тъй като майка му официално е приела Православието. По-късно се връща в Нови Сад. Посмъртно са издадени писмата на Тишма до жена му - Писма до Соня 2007 г.