"От 1800 година българският дух се раздвижи, а от 1828 значително се развива в България, и слънцето на просвещението разгонва тъмната мъгла на невежеството, което отдавна бе засенчило предишното светло българско поднебие. За кратко време, имайки предвид обстоятелствата, българската народна наука напредва наистина добре, а ръждясалите предишни духове, които бяха заразени от гръцката лудост и отричаха народността си, изчезнаха и отидоха в гръцкия Еликон, да търсят награда за услугите си от българските стари Само-Диви, присвоени от гърците и наричани музи!
Българската гайда почна да става мила и сладкодумна в българските уши, а Стоян, българският юнак, свирещ на самодивите със своята мешница и разиграващ ги в листокитните дъбрави, по самодивски игрища, около студени и бистри кладенци, почна да замества гръцкия Аполон, свирещ на гръцките музи!
Сива или Сур, старобългарският Бог, Яръ-мъздъ (светлост даващ = Бел бог), А-Харан = не Харен (Черен бог), Вишну (висок, велик), Крачун или Краканчу (многокрак и многорък), Колед, Перун, Лада, Лил или Лелю, Рада (Рати), Яна или Лил-Яна, Яма, Харен (Ηαρων = хранещ душите), Бъртумнъ и Помяна, прекрасната златокрила и златокоса невеста, Горска-Дива и Само-Дива, предстоятелка на юнаци и пастири, обичаща музиката и игрите непрестанно, златопернати и златолюспести огнени Змейове, имащи прекрасен вид полу-бози момци, белобрадият старец Дядо Господ, първото българско древно божество, Злата-Баба, имаща вид на стара жена (III), държаща малко детенце в обятията си и прославена между реките Тигър и Ефрат, където е бил старият град Баби-лоно или Бог-дат (свят град), чието име гърците изкривили на Βαβιλον - Вавилон, а турците съхранили старото му название Бъгъ-датъ - Бого-датъ. Тези всички старобългарски вярвания и богове на баснословния им век почнаха да се откриват в нашата възраждаща се народна книжнина и гонят вече от българските книжни предели староелинските богове, на блудника и содомеца Завс, разкошната блудница Афродита, Ермиса, Аполон и други!...
Познатите зендски книги, Зандаща (Занта-Веста - жива вест, знание), Ясна или Изясне - изяснение (молебна, богослужебна книга), самскритските книги Веда (ведение, знание), донесени от Хиндустан в Сиям книги: Триподак (три пода - моста), Патимок, в която са записани правилата на иноците (монасите, б. изд.), които в тази книга се наричат самок, мн. ч. самоци, книгата Правини, които съдържат законите им, възпоменавани в нашите паметници (проклети книги, по времето на кръщението на Преславския двор). Мисленик, Пътник, Гръмник, Коледник, Пет-Звезди и други, те всичките, кажи, книги почнаха да се издирват и да изгонят мнимото фригийско слънце (на Омир) и други крадени и присвоени от гърците от ранни народи съчинения, които бяха заслепили цяла Европа.
Заратъ и Ману, старобългарски законодатели, разкриват европейското заблуждение, да ги не мислят за представени от гърците: Ζοροαστρης и Μηνως в Крит (Кандия), комуто Минос старите елини, за да оправдаят скотството си, преписват, че той уж бил издал закон и допуснал на остров Крит противоестествени постъпки на содомство на жените им, както и на техния главен бог Зевс, приписват похищението на прекрасния момък Ганимед!..."
Из книгата