Кратко разсъждение върху тъмните и лъжовни начала на които е основана старата повестност на всички европейски народи

Препис: Д-р Николай Иванов Колев.

"Драги читателю,
В ръцете си държиш книга на Г. С. Раковски, публикувана за първи път преди 162 години и никога непреиздавана досега!

В тази книга Раковски публикува за първи път в света съпоставка на българския със самскритския език и стига до извода, че огромно количество коренни думи са еднакви, както в българския така и в самскритския и имат същото значение. Това го води до извода, за древния произход на българския език, и за влиянието, което той е оказал на другите езици. Удивителен е преводът на цели самскритски изречения, с помощта на българския, говорен по негово време. По това време прочутият полиглот, Николай Я́ковлевич Мар, бъдещ академик, смятан за автор на теорията за индо-германските езици още не е роден. Това само по себе си е изключително достижение на този български учен. Раковски в пантеона на великите българи борци за национална независимост, заема най-видно място, но той е малко познат на нашата общественост като учен. Именно тази празнота запълва Издателство Гута-Н, издавайки историческите трудове на този брилянтен български мислител.

Няколко думи за използвания от Раковски речник: Виждайки, че въведената от гърците дума история, произлиза от българската дума исто, истина, то той се отказва да използва тази дума и използва думата повестност. Като вижда, че гръцката дума мит произлиза от българската дума мия се, използвана за описание на свещенодействие при религиозни умивания, той отказва да използва думата мит, а на нейно място използва думата баснословние. Подобен е и случаят с гръцката дума философия, за която той използва мъдрословие, литература, за която той използва любословие и т.н. В литературата днес е прието да се записва санскритски език, което Раковски, смята за грешно, тъй като в свещената книга на браманите Авеста се използва самскритски (само-скрит) език. При този препис запазих този стил на Раковски непроменен.

Надявам се, драги читателю, тази книга да обогати твоята историческа библиотека.
Приятно четене!"
Николай Иванов Колев

Книгата е издадена за първи път в сръбска книгопечатница, 1860 г. в Белград.

"От 1800 година българският дух се раздвижи, а от 1828 значително се развива в България, и слънцето на просвещението разгонва тъмната мъгла на невежеството, което отдавна бе засенчило предишното светло българско поднебие. За кратко време, имайки предвид обстоятелствата, българската народна наука напредва наистина добре, а ръждясалите предишни духове, които бяха заразени от гръцката лудост и отричаха народността си, изчезнаха и отидоха в гръцкия Еликон, да търсят награда за услугите си от българските стари Само-Диви, присвоени от гърците и наричани музи!

Българската гайда почна да става мила и сладкодумна в българските уши, а Стоян, българският юнак, свирещ на самодивите със своята мешница и разиграващ ги в листокитните дъбрави, по самодивски игрища, около студени и бистри кладенци, почна да замества гръцкия Аполон, свирещ на гръцките музи!

Сива или Сур, старобългарският Бог, Яръ-мъздъ (светлост даващ = Бел бог), А-Харан = не Харен (Черен бог), Вишну (висок, велик), Крачун или Краканчу (многокрак и многорък), Колед, Перун, Лада, Лил или Лелю, Рада (Рати), Яна или Лил-Яна, Яма, Харен (Ηαρων = хранещ душите), Бъртумнъ и Помяна, прекрасната златокрила и златокоса невеста, Горска-Дива и Само-Дива, предстоятелка на юнаци и пастири, обичаща музиката и игрите непрестанно, златопернати и златолюспести огнени Змейове, имащи прекрасен вид полу-бози момци, белобрадият старец Дядо Господ, първото българско древно божество, Злата-Баба, имаща вид на стара жена (III), държаща малко детенце в обятията си и прославена между реките Тигър и Ефрат, където е бил старият град Баби-лоно или Бог-дат (свят град), чието име гърците изкривили на Βαβιλον - Вавилон, а турците съхранили старото му название Бъгъ-датъ - Бого-датъ. Тези всички старобългарски вярвания и богове на баснословния им век почнаха да се откриват в нашата възраждаща се народна книжнина и гонят вече от българските книжни предели староелинските богове, на блудника и содомеца Завс, разкошната блудница Афродита, Ермиса, Аполон и други!...

Познатите зендски книги, Зандаща (Занта-Веста - жива вест, знание), Ясна или Изясне - изяснение (молебна, богослужебна книга), самскритските книги Веда (ведение, знание), донесени от Хиндустан в Сиям книги: Триподак (три пода - моста), Патимок, в която са записани правилата на иноците (монасите, б. изд.), които в тази книга се наричат самок, мн. ч. самоци, книгата Правини, които съдържат законите им, възпоменавани в нашите паметници (проклети книги, по времето на кръщението на Преславския двор). Мисленик, Пътник, Гръмник, Коледник, Пет-Звезди и други, те всичките, кажи, книги почнаха да се издирват и да изгонят мнимото фригийско слънце (на Омир) и други крадени и присвоени от гърците от ранни народи съчинения, които бяха заслепили цяла Европа.

Заратъ и Ману, старобългарски законодатели, разкриват европейското заблуждение, да ги не мислят за представени от гърците: Ζοροαστρης и Μηνως в Крит (Кандия), комуто Минос старите елини, за да оправдаят скотството си, преписват, че той уж бил издал закон и допуснал на остров Крит противоестествени постъпки на содомство на жените им, както и на техния главен бог Зевс, приписват похищението на прекрасния момък Ганимед!..."
Из книгата