Тъгата - домашен любимец. Поезия

Тъгата - домашен любимец е една по-различна книга, съчетаваща поезия и музика в едно цяло. Дебютната поетична колекция на Росица Каркальова е поднесена с авторски изпълнения на класическа китара от нейния баща, музикантът Стефан Каркальов, чийто албум може да бъде изтеглен свободно чрез QR кода, публикуван в изданието.

"Зад стиховете на Росица Каркальова се крие богатата ѝ душевност, която тя предлага да сподели с читателите. Нейната поезия е наситена с метафорични образи, някои парадоксални, други изненадващи, но винаги хармонично вплетени в до болка откровените ѝ стихотворения."
Атанас Сугарев

"Тъгата свети. Не зная дали това, което не ни убива, ни прави по-силни, но осъмваме по-човечни. Откривам го всеки път, когато се срещна с Поезията и не спирам да се удивлявам как тъгата, болката, невъзможността да дишаш дори - се превръщат в красота и... прошка. Това ми причиниха стиховете на Росица Каркальова още при първата ни среща. Малко по-късно тя ме допусна и като съучастник тези стихове да заживеят между две корици и да потеглят към читателите си.

Благодаря ѝ за доверието, но още повече ѝ благодаря, че е отгледала такава Тъга - безспорен белег за наличието на Поет. Ако животът допуска, (направо изисква!) компромиси, в Тъгата - домашен любимец е точно обратното. Няма никакъв компромис пред белия лист. Метафората те приютява в света на поета Росица и... не ти се излиза от там. Защото е тъжно, но е честно. И... много цветно. Самата Роси го е написала "И съм твърде цветна картина. Затова съм излязла от рамката." Очите ѝ на художник светят през и над думите и ги опитомяват до една пораснала, извисена тъга, която ме връща на изходно положение - да не зная дали съм по-силна, но да съм уязвена от... човечност. Това не са редакторски признания, а читателски такива.

Скъпи читателю, ще те връхлетят и теб различни вълнения след срещата с поезията на Росица Каркальова и неизбежно ще станеш следващия съучастник в отглеждането на тъгата. Няма да е безболезнено, но ще е красиво!
На добър час!"
Камелия Кондова, редактор

"Скачени съдове

Тъгата ми -
домашен любимец -
върти опашка,
за да я нахраня
с тъжни новини.
Вечер се свива
на топло до печката
и ме гледа скръбно -
кара ме
да се чувствам виновна,
че съм я изоставила
и само чака знак -
да скочи в леглото,
да опре гръб в корема ми,
да ме изпълни цялата
с лъжливата си топлина
и да ми каже с поглед:
Видя ли, не можеш
дълго без мен, а и аз
без теб не бих била
толкова тъжна.

Невъзможна за рисуване

Аз съм ножът и раната.
И трупът съм, и враната.
Аз съм залязващо слънце,
в пукнатина на асфалта -
изгубено зрънце.

Аз съм главата и гилотината.
И съм бъдещето и миналото.
Аз съм удавникът, но и сламката.
И съм твърде цветна картина -
затова съм излязла от рамката."
Из книгата