Да вървиш сред призраци. Автобиография

Като момче, растящо в покрайнините на Дъблин, Гейбриъл Бърн търси убежище във въображаем свят сред полята и хълмовете недалеч от дома си, в периферията на бързо разрастващ се град. Син на родители от работническата класа и най-големият от шест деца, той храни детинско желание да стане свещеник. Когато е на единайсет години, Бърн прекосява Ирландско море, за да постъпи в семинария в Англия. Четири години по-късно отново се връща в родния си град. Там се хваща на работа като куриер и работник във фабрика, а в свободното си време ходи на кино. Именно тук може да започне да си представя живот отвъд сивия свят на Ирландия от 60^-те.

Наслаждава се на театъра и поезията на улиците на Дъблин, населявани от образи, по-ексцентрични и забележителни от тези в който и да е роман, хора, които умело използват оживлението и остроумието. Негов приятел му предлага да постъпи в любителска театрална трупа - решение, което ще промени живота му завинаги и ще го изстреля в необикновена 40-годишна кариера в киното и театъра. Движейки се между чувствени спомени за детството в една вече почти изчезнала Ирландия и размишленията върху положението на звезда в Холивуд и на Бродуей, Бърн храбро разказва за битката си с пристрастяването и двусмислието на славата.

Книгата е великолепен портрет на едно детство в Ирландия и забележително пътешествие към бляскавия успех в Холивуд и на Бродуей. Да вървиш сред призраци е ту безумно забавна, ту сърцераздирателна, както и лирично отдаване на почит към хората и пейзажите, които в крайна сметка оформят съдбите ни.

"Този път той е звезда в собствената си история."
New York Times

Гейбриъл Бърн е театрален и филмов актьор, роден в Дъблин. Участвал е в над 80 филма на знаменити режисьори. Носител е на награда Златен глобус, Наградата на критиците за най-добър актьор, два пъти е номиниран за наградата Тони. Живее в Ню Йорк.

Книгата е част от поредицата Via Sine Fine на издателство Locus.

"Тази книга е поредното доказателство, че всички ирландци са поети. С език, който поражда чувствено улавяне на живота му, Гейбриъл Бърн описва какви сили са го превърнали в един от най-успешните ирландски износители на развлечения в света в много области, като печели награди и признание както на сцената, така и на екрана. По изключително остроумен и умел начин, като разкрива голямо вътрешно израстване и целеустременост, без да издава нищо от детайлите, които желае да премълчи. Когато го завърших, имах чувството, че познавам този човек по-добре, без нито частица повърхностен, клюкарски материал. Постиженията му са обширни и разнообразни и са му спечелили наистина многобройни почитатели, но дори и най-известните са споменати само мимоходом, тъй като се отразяват на случващото се в живота му по онова време. Силно препоръчително като прочувствен и изящен мемоар."
Ричард Форд

"И така, това е без съмнение една от най-добрите книги, които съм чел някога. В прозата на Гейбриъл Бърнс има нещо толкова лирично. Той пише грижливо и елегантно, пише като поет и си служи с невероятно оригинален изказ и типично ирландски разговорни изрази. Установих, че усещам близки много голяма част от преживяванията и историите му поради собствената ми история като шотландско-ирландски американец. Аз самата произхождам от голямо семейство. Бяхме девет деца и горките майка и татко бяха толкова отрудени и изтощени. Бърнс пише как е бил тормозен от католически свещеник с прелъстителен и приятен глас. Пише за душевноболната си сестра. Пише за бавното си осъзнаване, че трябва да стане актьор. Просто има толкова много страхотни истории, начинът, по който той внимателно, мило и състрадателно изобразява двамата си родители, просто докосна сърцето ми. Това е толкова прекрасна книга. Без колебание ѝ давам пет звезди и силно я препоръчвам."
Тереза Кенеди

"Великолепен мемоар, в който обикнах всяка дума! Авторът навлиза в най-болезнените области на живота си, което незабавно го свързва с читателя. Разкрива толкова много болка, която е преживял през годините - загубата на приятел от детството, тази на родителите му, алкохолизма и злоупотребата с наркотици. Тази книга е дар - да чуем как някой, на когото всички се възхищаваме и виждаме във филмите, споделя, може да ни позволи да прозрем дълбоко в живота и болката му. Освен това формата, в която пише този мемоар, е много лична. От пунктуацията до лиричното писане, всичко в този много интимен и въздействащ мемоар създава чувството, че просто разговаряте."
Зиби Оуенс

"Това си е майсторско постижение! Поетично, вълнуващо и много забавно четиво."
Колъм Маккан

"Красотата и чудото на този мемоар е в неподправената му искреност. Личната история на Гейбриъл Бърн е това, от което се ражда литературата."
Една О'Брайън