Документална публицистика за спасяването на българските евреи и приютяването на арменските бежанци от геноцида. Подчертава се ролята на Димитър Пешев и останалите депутати, Св. Синод,
Елин Пелин и писателите, но най-вече - на цар Борис III.
"Еврейският етнос винаги ми е бил симпатичен и ме е привличал. В детството бяхме неразделни приятели с моя съученик, бъдещият виден журналист и писател Исак Гозес, дори стояхме на един чин, измислих си и обръщение - Побратими; участвахме в лудориите на класа; баща ми лекуваше цялото му семейство. После се сприятелих с друг невероятен български евреин - професор-фармацевт Рахамин Шекерджийски, най-големият наш създател на лекарства и хранителни добавки. Заради тези двама приятели обикнах евреите."
Из книгата
Д-р Тотко Найденов (роден 1948 г. в град Ямбол) е завършил медицина през 1972 година в град Пловдив. Главен редактор на вестник Български лекар, член на Съюза на българските писатели и на Централната Етична комисия при БЛС. Автор е на над 50 докментално-публицистични и белетристични книги предимно на лекарска, здравна и родолюбива тематика, като Аз, Лекарят, Лекарски хроники, 222 любовни лекарски истории,
За сърцата, що се любят, Весел лекарски Декамерон по време на коронавирус, Книга за българските хирурзи, Съдба, наречена хирургия, Незабравимите софийски професори по медицина, Болестите и здравето на българите, Здравна азбука, Съдебните лекари разказват, И волята е лекарство, Нежната жена,
Мила Родино,
Моя поклон приеми, но също и - на исторически теми, като пречупва поведението на политиците през нищо неизпускащия си лекарски поглед: Болестите и сексът на държавниците и Тежко болни водиха войната. Създател е на основните съсловни празници - Деня на българския лекар, Чилови дни и Деня на Спасението (официализиран от МС), както и на Дядовден и Родопския здравно-духовен туризъм.