Да се отнеме от църквата, вместо да ѝ се помогне...

Как в средата на XX в. се "решава" въпросът за опазване паметниците на историята и културата, собственост на Българската православна църква - документи, факти, анализи.

Настоящото проучване е направено почти изцяло на базата на архивни документи - държавни и партийни (БКП), синодални, епархийски. Разгледани са също така постановление, институции, правилници, протоколи, писма (официални и за вътрешна употреба) и други, касаещи темата и отнасящи се за периода от 40^-те до 70^-те години на XX в.

Ограничаването в хронологичния обхват на тези документи определя и съответната рамка. Изследването е съсредоточено върху информацията за случилото се в три от епархиите на БПЦ (Търновска, Неврокопска и Софийска). Без всякакво съмнение към тях би могло да се добави още много. Както, ако се излезе извън времевите граници, така и ако се задълбае в неизброимите още подобни случаи. Прогнозният обем обаче по-скоро предполага това да се осъществи в други подобни трудове. Освен това основната цел на изследването е не да представи детайлно тези казуси, а да обоснове тезата, че Църквата с адекватната помощ на държавата би могла да се справи с важната задача за съхраняване на културно-историческото наследство, без да бъде лишавана от собственост.

Увод
Първи нормативно обосновани посегателства над църковните старини

• Постановление № 4 на Министерския съвет от 14 май 1947 г.
• Отнемане на църквите в Арбанаси и преминаването им в ръцете на музея в Търново
• Постановление № 4 и църквата Св. Панталеймон в Бояна
• Храмовете в Рожен и в Мелник

Действащият модел: църква и държава в колаборация

• Основания и опит на Църквата да предложи модел за сътрудничество
• Нова вълна на посегателства през 60^-те и 70^-те години на XX в.

Заключение
Източници и литература
Приложение