Неравноделни времена 2: Облачните шалове на Витоша

"Героите са художествени, но съдбите им са истински. Посвещавам на рок група Орион и ХIв клас, СМГ, 1978 - 1982г. Анатолий Иванов, благодаря ти! Да бъде Рок!"
Адриан Иванов

"Вяло кликнах мишката и екранът се премести надолу. Реклами, банери и подканващи хора - някакъв луд свят живееше свой живот на един клик разстояние. И за всичко си имаше решение, без да те ангажира с нищо. Невидимо. Да можех с тази лекота да преместя пианото в студиото... Доброволци бол, но ... както казва Миташки, "...ще ми купи колело ама друг път!"

Жалко, че нещо толкова елементарно спъваше плановете ми с работата по новия албум. В случая даже работното заглавие Зависи от теб провокираше да наема хамали, но как да прежаля 200 лв. за половин час работа?! Погледнах през прозореца, Витоша буквално не се виждаше, наближаваше буря. Сигурно съм много стиснат, а обичах да казвам "купи, за да ти олекне!".

Мислех, че вече съм на следващата страница, но екранът пак зареди тази обява, сякаш настояваше да я прегледам. Странно, нещо смътно ме зачовърка... "Горна баня"... добре, а снимки, няма ли снимки?! - мишката подскочи нервно - аха! Стомахът ми се сви в предчувствие - Боже, тази преплетена ограда, портата, ръждясалият Москвич в ъгъла... Зумнах фасадата - двойните дървени дограми, подковата на вратата... Мамка му, това е къщата на Светльо! Същата! Даже скелето на дясната стена си беше там... И се продава, как така?!

Взех телефона и набрах номера... "няма връзка с този номер!" Опитах пак... "ще предадем на абоната...". Мамка му и късмет! Запалих цигара и погледнах навън. Валеше проливно.

***

– Мишка! Мишка! - истерично пищеше Жени и размахваше парцала в опит да нанесе съкрушителен удар! Естествено, забърса стойката с микрофона, който тупна на килима, повличайки оглушителна микрофония.

–К'о пра'иш, ма! - възмути се Сандо, стрелна се към пулта, нулира мастера и ядосано я замери с палка. – К'ва мишка те гони, маса пари дадохме за този Шнур!

–Shure, бате, Shure! - смеейки се, го поправи Светльо. – Нищо му няма, шпулата даже не се е изкривила! Дай да излезем на въздух, че се удавих с тоя мухъл!

Той грижливо подпря китарата на стената и вплете перцето в струните. Сложи цигара в устата и препипа джобовете за запалка. Навън ги посрещна мараня - скоро беше валяло и въздухът трептеше от изпаренията.

Сумракът идваше откъм планината и превземаше махалата къща по къща. Седнаха на грижливо подредените дърва и философски замълчаха. Помещението, в което репетираха, бе малко и не можеше да се справи със силата на звука. В главите им още кънтеше лайтмотивът, всеки превърташе лентата наум и очите им гледаха в нищото.

– Хладилникът е празен, няма бира! Ако ми дадете пари, ще отскоча да купя - каза Жени през прозореца на кухнята.
– Откъде пари - промърмори Свен и ядно замери с фас стария Москвич. – По-добре направи сок от бъз, ей там на шкафа е!

В тъмното изръмжа мотор и светлината от фара му заигра по околните дървета. Спирачките изскърцаха току пред портата, няколко форса и щрак - пак тишина. Мотористът беше в черно и напълно се сливаше с тъмнината. Махна ръкавиците, сякаш откъсна каската от главата си, и извика:

– Пичове, познайте какво ви нося?!
– Що крещиш ся - йок мезе! Кот' тако'а...
– Нося ви последния Rush! Да влизаме! - Анди победоносно размаха някаква касетка във въздуха и се шмугна вътре."
Из книгата