Творчески фигури и кръговрат на изкуствата в прозата на Ерик-Еманюел Шмит

Монографията Творчески фигури и кръговрат на изкуствата в прозата на Ерик-Еманюел Шмит изследва интермедиалните и интертекстуалните практики през първия прозаически период в творчеството на Ерик-Еманюел Шмит (1994 - 2020) и анализира богатата галерия творчески фигури, свързани с повтарящи се наративни матрици и архетипи. Кръговратът на музика, визуални, сценични и драматични изкуства се разглежда като основен фактор за вътрешното единство на Шмитовата проза, съчетаваща приемственост и своеобразие. Проследяват се форми и функции на естетическото преживяване и модуси на емпатичното съпреживяване в интердисциплинарна перспектива. Откроените автотекстуални наративни матрици, лайтмотиви, обединяващи стратегии и интермедиални техники са показателни за настъпилите изменения в литературните парадигми при прехода от XX към XXI век.

Главен асистент д-р Антоанета Робова преподава дисциплините Френска литература - модернизъм и авангардизъм, Литературна стилистика и води писмени упражнения в катедра Романистика на ФКНФ, СУ Св. Климент Охридски. През 2012 г. защитава докторска дисертация под съвместно научно ръководство на тема Митични фигури в съвременния френскоезичен роман. Основните ù научни интереси са в областта на френската литература на XX и XXI век, сравнителното литературознание, литературната стилистика, митокритиката. Участвала е в национални и международни конференции и конгреси (Франция, Италия, Испания, Румъния и други). Публикувала е студии и статии в колективни монографии и научни издания. От 2021 г. е член на редколегията на списанието за сравнително литературознание Colloquia Comparativa Litterarum.

Въведение

• Насоки и обхват на критическите изследвания на творчеството на Е.-Е. Шмит
• Преглед на научните статии
• Обзор на научните сборници и монографии
• Предмет, научни цели и (хипо)тези на монографията
• Предмет и литературен корпус на труда
• Кръговратът на изкуствата - метафорично за интермедиалните и интертекстуалните практики като оператор на автотекстуална спойка
• Интертекстуалност, интермедиалност, автотекстуалност: теоретични и терминологични уточнения

Кръговрат на изкуствата в тематичните поредици и сборниците с разкази

• На кръстопътя между музиката и литературата
• Музикалният генезис на едно литературно призвание
• Моцартова музикална тематизация - естетическо и мистично преживяване
• Урокът по хуманизъм на Бетовен
• Посвещаване в тайната на Шопен: методът на мадам Пилинска
• Олет Тулмонд, или за литературата... и други изкуства
• Музикална композиция и интермедиалност
• За изобразителното изкуство и границата между истинно и фалшиво
• Функциите на писането и залозите на авторефлексивността
• Фигури на писателя, разказвача и читателя: литературно (съ)преживяване и претворяване в Мечтателката от Остенде и Двамата господа от Брюксел
• Читателски практики и писателски фигури в разказите Мечтателката от Остенде и Лоши четива
• Травматични преживявания и посмъртни послания в Кчето, Двойка от трима и Двамата господа от Брюксел
• Вариации на тема престъпление и изкупление, просветление и опрощение в диптиха Концерт в памет на един ангел и Отмъщението на прошката
• Концерт в памет на един ангел: равнища и форми на литературна музикализация
• Етически функции на оперните препратки и интертекстуалните практики в Мадмоазел Бътърлфай и Нарисувай ми самолет
• Накратко за кратките форми

Изкуството на романа и изкуствата в романа

• За различните фигури на художници и ролята на изкуството в романите (Не)възможният Адолф и Когато бях произведение на изкуството
• Алтернативен портрет на диктатора като художник
• Функции на евокатативната интермедиалност" сюрреалистичната естетика на екфраззиса
• Когато бях произведение на изкуството: функции и проявления на визуалната интермедиалност
• Иронично-сатирични щрихи
• Художествените трансформации на Тацио / Адам бие - завръщане към общочовешките ценности
• Отражения и преображения на Творческите фигури в Жената с огледалото и Сектата на егоистите
• Живопис и животопис в Жената с огледалото
• Огледални сюжети за три женски фигури: емпатични засрещания и творчески превъплъщения
• Лабиринти на (съ)авторството в Секта на егоистите
• Катоптрични вариации и тематизации на творческия акт в Секта на егоистите и Жената с огледалото
• Писателски фигури и интермедиални практики в Папагалите от площад Арецо и Човекът, който виждаше отвъд лицата: в търсене на синтетични форми
• Музикална и кинематографична интермедиалност в Папагалите от площад Арецо
• Кинематографични техники и особености на хоровия роман
• Писателски превъплъщения и автобиографични проекции в Човекът, който виждаше отвъд лицата
• Папагалите от площад Арецо - катализатор на автотекстуалност
• Човекът, който виждаше отвъд лицата като рекапитулационна творба

Заключение
Библиография