Съветските и немски специални служби

По следите на Щирлиц и Мюлер.

Фигурата на Щирлиц е събирателен образ на различни съветски разузнавачи. Кой от тях е действал в Главното управление на имперската сигурност? Как се е развивала кариерата на основния противник на Щирлиц, началника на Гестапо Хенрих Мюлер? Какви са били взаимоотношенията между отделните ръководители на Третия Райх? Какви са били събитията и историческият фон, когато са работили разузнавачите? Защо се е зародил фашизмът и как фашистките групировки са се борили помежду си за власт? Отговори на тези и други въпроси дава новата творба на известния писател историк Валерий Шамбаров.

Книгата е създадена въз основа на напълно документални материали и разказва за напрегнатия двубой между съветските и нацистките специални служби през годините на Великата отечествена война.

Книгата е част от поредицата Мемоари и публицистика на издателство Паритет.

Валерий Евгениевич Шамбаров е роден на 19 август 1956 година в Украинска ССР - руски писател и публицист, кандидат на техническите науки. Баща му е бил военен, а майка му - лекар. Детството му преминава във военни градчета. През 1973 година той постъпва в Московския инженерно-физически институт, където получава и първото си творческо образование: постъпва в Осмо творческо обединение на института - студентски театър, който става известен в цялата страна. В театъра Валерий е сценарист, режисьор, публикува в самиздатския сборник Йеллоу прес.

Завършва института през 1979 година като инженер-физик. През януари 1980 година е призован в армията, където служи като инженер изпитател на самолети и авиационно въоръжение. Получава редица държавни награди, има 8 сертификата за изобретения, защитава дисертация за научна степен кандидат на техническите науки. В системата на партийно обучение получава висше политическо образование по специалността Международни отношения и външна политика.

През 1991 г. се разболява тежко и въпреки лечението две години по-късно се уволнява с чин майор и се пенсионира по инвалидност. Няколко години лежи в дома си полупарализиран. Шамбаров има публикации в печата преди да се разболее, а вече след това писането се превръща негово основно занимание. Известност му донася публикуваната през 1996 година книга Бяла гвардия, доколкото трудът му представлява пълна история на Бялото движение по всички фронтове на Гражданската война в Русия и много често професионалните историци се позовават на нея в научните си разработки.

Здравето на писателя постепенно се възстановява и през 1999 година след приемане на православно кръщение той като по чудо се изправя на крака. През 2005 г. Валерий Шамбаров е приет в Съюза на руските писатели и в Международното дружество на писателските съюзи. По принцип безпартиен, той е монархист по убеждение. След оздравяването си отново облича униформа, този път казашка - на отряда със специално предназначение Александър Невски. През 2006 година е избран за член на Управителния съвет на Международата асоциация на журналистите казаци.