Красива

Истинската красота е отвътре!

Светът на прочута манекенка се срива за един миг и животът ѝ поема в неочаквана посока.

Вероник Винсент е звезда. На двадесет и две години тя е една от най-търсените манекенки в света на модата. И въпреки че е на върха в кариерата си, Вероник не се блазни от бляскавия живот на професията си и предпочита компанията на най-близките си. Но един жесток терористичен атентат на летището в Брюксел променя живота ѝ завинаги.

Тежко ранена, Вероник се озовава съвсем сама в болница, където научава съкрушителната новина, че взривът е убил двамата най-близки за нея хора. Налага ѝ се да приеме суровата действителност, че красивото ѝ лице е променено завинаги. След като изгубва всичко, Вероник се оттегля в уединение от модният свят, мъчейки се да намери себе си и отново да открие смисъл в живота. Завещанието на майка ѝ и едно писмо разкриват дълго скривани тайни и я въвеждат в един напълно непознат за нея свят. Постепенно Вероник започва да вижда светлина в мрака и намира покой във възможността да помага на хората, като в същото време започва да променя разбирането си относно красотата и какво всъщност означава да си красив.

Даниел Стийл представя историята на една жена и впечатляващата ѝ упоритост да превъзмогне трагедията си и да заживее живот, много по-смислен и полезен, отколкото някога би могла да си представи.

"Музиката гърмеше силно, пулсираше, докато петдесет зашеметяващо красиви манекенки вървяха енергично по бялата сатенена пътека, опъната между безукорно подредените редици от столове. Многобройни огледала отразяваха момичетата, които участваха в ревюто на Шанел за Седмицата на модата в Париж през март 2016 година. Образите на бързо движещите се манекенки се смесваха с тези на зрителите и фотографите улавяха всеки момент, всяко момиче, всяко лице в публиката, за да покажат есенната колекция.

Вероник Винсент откри ревюто в рубинено палто и накрая беше последната, в разголена рокля от черно кадифе с шлейф, която разкриваше голяма част от гърдите ѝ. Вероник беше висока и слаба, но не така мършава като някои от другите момичета. Много от тях изглеждаха страшно кльощави, със строги изражения, безукорен грим и прически. Атмосферата пулсираше от възбуда. Вероник се усмихваше едва забележимо докато минаваше плавно покрай фотографите. Познаваха я добре. Тя беше звездата на всяко ревю през последните четири години.

Вероник започна работа като манекенка на осемнайсет години. Имаше красива тъмнокестенява коса, но оставяше да я боядисат във всеки цвят, който искаха. Беше известна с това, че с нея се работеше лесно, и на двайсет и две вече бе безкомпромисна професионалистка. Някои от момичетата бяха едва на петнайсет години, в края на тийнейджърството, както беше и самата тя, когато започна. Вероник имаше големи зелени очи и пленителна усмивка. Карл Лагерфелд, прочутият дизайнер на Шанел, я хвана за ръка, когато излезе да се поклони на публиката в края на ревюто. Вероник беше любимката му, а ревюто на Шанел бе нейното пристрастие. Беше безукорно, като самата нея.

Тя участваше в две-три ревюта на ден по време на Седмицата на модата и последният месец беше много натоварен. Седмицата на модата започваше в Ню Йорк с американските дизайнери, после се преместваше в Лондон за няколко дни, за да покаже творбите на английските дизайнери. След Лондон светът на модата отиваше в Милано и приключваше в Париж с десетдневни ревюта. Прочутите манекенки бяха с невероятно сгъстен график. Вероник имаше същото тежко разписание и през септември, когато модните къщи във всяка от четирите страни излагаха пролетните си колекции. Други, по-неизвестни дизайнери правеха презентации, в които показваха тоалетите си без модно шоу. Ревютата бяха огромни продукции. Струваха милиони и декорът бе почти толкова скъп и впечатляващ като дрехите. Ревютата на „Шанел“ бяха прочути с най-засуканите си сценични украси, проектирани от Питър Марино, който седеше в публиката и наблюдаваше спектакъла, издокаран от глава до пети в черна кожа.

Ревютата бяха страхотно представление от началото до края. В публиката присъстваха редактори на списания, бляскави кинозвезди от целия свят, съпруги на високопоставени политици, интересни личности от модния свят. Ревютата на висша мода, които бяха още по-елитни, се провеждаха през януари и юли. Вероник беше звездата и в тях. През последните четири години тя се появяваше редовно на кориците на най-известните модни списания. Работата не беше лека и изискваше издръжливост и усилен труд. Вероник често оставаше на проби до късно през нощта преди ревюто, защото взискателните дизайнери държаха всеки тоалет да приляга идеално. Зад кулисите цареше страхотна суматоха преди всяко ревю. Сценичните мениджъри от дизайнерските ателиета надзираваха всяка подробност, гардеробиери събличаха и обличаха манекенките за секунди и ги украсяваха с нови бижута и аксесоари. Само косите и гримът им си оставаха същите.

Вероник вършеше всичко с лекота. След години на една и съща рутина, вече нямаше нищо ново за нея. През останалата част от годината тя постоянно пътуваше за снимки по целия свят и беше работила с най-известните фотографи. Харесваха я и тя се бе хвърлила в кариерата с цялото си сърце, тъй като знаеше, че нямаше да е на върха завинаги. Един ден всичко това щеше да приключи. Беше заработила добри пари, които бе поверила на майка си, тъй като тя имаше бизнес нюх и инвестираше мъдро. Вероник напълно ѝ се доверяваше. Майка ѝ, Мари-Елен Винсент, беше адвокатка и двете бяха много близки. Често младите момичета от Източна Европа пристигаха в Париж без никаква подкрепа и защита, за да търсят слава, работеха колкото се можеше по-дълго и се надяваха да се омъжат за човек, който да ги издържа. Мъжете, които преследваха манекенки, бяха особена порода, пристрастени към красотата и копнеещи да държат под ръка младо момиче. Някои от тях бяха изключително щедри, други - не толкова. Използваха момичетата като аксесоари, за да обогатят имиджа си. Много от момичетата с преуспяваща кариера се захващаха с наркотици, но Вероник никога не беше взимала дрога.

Красотата ѝ зашеметяваше хората още откакто беше почти дете, на тринайсет години. Мъжете по улицата я зяпаха вторачено, някои дори се опитваха да я свалят. Тя обаче бе добре възпитана от майка си и знаеше, че образованието бе по-важно от манекенството. През първите две години от кариерата си Вероник посещаваше класове в Сорбоната. Специализираше в история на изкуството и френска литература. Междувременно беше лице на известна козметична компания, а преди това - на прочут парфюм. Бижутерските фирми се бореха да я наемат за рекламите си, а вече от година тя беше и модел на една от най-известните авиокомпании. Никога не ѝ липсваха ангажименти и не ѝ оставаше много свободно време. Вероник беше част от индустрия, в която тя беше стоката, която продава."
Из книгата

Даниел Стийл е американска писателка, автор на множество бестселъри в жанра любовен роман. Според данните от 2005 година авторката е продала повече от 550 милиона копия от своите книги. Романите ѝ успяват да се задържат в списъка на най-продаваните книги на New York Times 390 последователни седмици. Творбите на Стийл са преведени на повече от 35 езика в 48 страни по света, като голяма част от тях са екранизирани. Те са фокусирани основно върху кризисните ситуации, които заплашват семейството или любовните отношения. Едни от най-четените ѝ произведения са романите Дар, Белезите на времето и Сестри. Стийл се нарежда сред най-големите имена в драматичната литература и до днес!

Даниел Фернандес Доминик Шейлин-Стийл е родена на 14 август 1947 година в Ню Йорк в заможно семейство. Средното си образование бъдещата писателка получава през 1963 година във Франция. Тя учи дизайн, след което се постъпва в университета в Ню Йорк. През 1965, още студентка, 18-годишната Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Първият си роман започва да пише още в университета. След дипломирането си през 1968 година се ражда първото дете на Даниел - Беатрис. Стийл започва работа като копирайтър в една рекламна агенция. Клиентите на агенцията са много доволни от нейните проекти, дори един от тях я съветва да се заеме сериозно с писателска дейност. Девет години след брака отношенията между Даниел и съпруга ѝ се влошават и семейството се разделя през 1974 година. Една година преди това на бял свят се появява първият роман на писателката Завръщане у дома. Сюжетната линия на книгата се върти около семейните ценности, исторически събития и сложната съдба на главните герои. Скоро след това писателката се омъжва за Дани Зугелдер, но бракът им бързо се разпада. Третият брак на Даниел е с бившия наркоман Уйлиям Тот, от когото авторката има син - Николас. Скоро след това те се развеждат и Даниел печели попечителство над детето. Тези събития и опитът, който натрупва са в основата на следващите ѝ два романа. В "Страстно обещание" главната героиня се влюбва в наркоман. В Спомен писателката описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си, който е наркоман. През 1980 година се появява романът Сезон на страстта, а три години по-късно излиза книгата Смелостта да обичаш. Даниел се омъжва за четвърти път през 1981 година за писателя Джон Трейна, с когото впоследствие имат 5 деца. Авторката винаги се е опитваше да прекарва повече време с децата си, поради което пишеше предимно нощем и спеше по четири часа. През този период Стил написва Ударите на сърцето, Радост и болка, Отвличане, Катастрофа и други.

През 1997 година се случва голяма трагедия в семейството на Стийл - самоубива се синът на писателката Николас. В негова памет авторката написва книгата "Неговата ярка светлина" (1998 г.). Петият съпруг на Даниел е Том Перкинс - финансист от Силиконовата долина. През 1999 година, след по-малко от две години бракът им приключва. Впоследствие писателката признава, че романа си "Клон и аз" е посветен на него. Романът "Без драскотина" се появява през 2000 година и проследява на пръв поглед блестящия светски живот на известната телевизионна журналистка Мади и собственика на телевизионна мрежа Джак, обаче зад затворените врати на богатият им дом се крият мрачни тайни и ниски страсти. Година по-късно е публикуван романът Целувката, който представлява едно дълго пътуване към отчаянието и надеждата, към света на болката и възкръсването. Следващите ѝ романи Съпруга на конци (2002 г.) и Развод (2003 г.) печелят сърцата на хората и макар писателката да е недолюбвана от критиката, нейните книги се харесват на читателите и тя не спира да твори. Така през 2004 година ексцентричният свят на модата се среща със строгия свят на бизнеса в една история за любовта в романа Втори шанс. През 2009 година Стийл създава романа Невинни лъжи, който проследява драматичната история на една жена, която успява да се освободи от капана на маниакалната любов. Сред късните творби на авторката се отнасят и романите Предателство (2012 г.), Майчин грях (2012 г.), Игри на власт (2015 г.) и други.

Към днешна дата Даниел Стийл живее в Сан Франциско, но често пътува до Франция, където обича да си почива няколко месеца в годината в плажна къща, в близост до Сен Тропе.